Кой цивилизова древните гърци

Кой цивилизова древните гърци Харалд Харман Времетраене: 1:02 мин. Бхагавадгита Времетраене: 0:55 мин. Жана д’Арк. Завладяващата история на една героична жена Катрин Дж. Чен Времетраене: 1:06 мин. Създаването на поредния филмов шедьовър Том Ханкс Времетраене: 1:17 мин. Проблемът с рая Кристина Лорен Времетраене: 1:08 мин. Дейзи Хейтс Джеса Хейстингс Времетраене: 1:06 мин. В книжарница Изгубени думи Стефани Бътланд Времетраене: 1:01 мин. Лицата на горделивостта Сергей Лазарев Времетраене: 1:36 мин. От класната стая към реалния живот Времетраене: 1:16 мин. Истината, скрита у теб Д-р Менис Юсри, Михай Морар Времетраене: 1:13 мин. Голяма книга за магии и заклинания Времетраене: 1:22 мин. Прииждаща вълна. Изкуственият интелект, властта и нашето бъдеще Мустафа Сюлейман, Майкъл Бхаскар Времетраене: 1:44 мин.

Наследството от високоразвитата древноевропейска култура.

"Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?"
Харалд Харман

Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на неговия европейски клон със седалище във Финландия. Автор е на повече от 50 книги, много от тях преведени на над десет езика. Той е носител на редица награди, в това число "Prix logos" (Франция, 1999 г.), "Premio Jean Monnet" (Италия, 1999 г.) и "Plato Award" (Великобритания, 2006 г.). Понастоящем се занимава с проучвания в областта на археомитологията, историята на културата, изследванията на Античността и контактната лингвистика.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Въведение. Магията на Гръцката античност - митичен ореол и реална културна история
Раждането на мита около Древна Гърция: гръцката цивилизация като буфер между ориентализъм и оксидентализъм

• Митът за неповторимостта: античното самовъзвеличаване и неговият ренесанс по времето на Немския романтизъм
• Ex oriente lux: митът за европейското варварство, цивилизовано чрез влиянието на Месопотамия и Египет
• Древноевропейското културно наследство и неговите трансформации: трите основни етапа на цивилизационно развитие в Югоизточна Европа

Ранната цивилизация на Древна Европа (от ок. 5500 г. пр. Хр.): материални характеристики, технологични нововъведения и културни институции

• Регионалните култури и техният индивидуален профил
• Селищата на Древна Европа и свързаността им чрез търговските маршрути
• Цивилизационен етап на развитие
• Грънчарство, производство на керамика, пиротехнологии
• Металообработване, изработка на медни, златни и сребърни артефакти
• Малките пластики като характерна форма на изкуството на Древна Европа
• Комуникационните системи на дунавската цивилизация и ролята на писмеността като интегративна технология

Дъщерите на Древна Европа: древноегейските регионални култури през бронзовата епоха (от ок. 3000 пр. Хр.)

• Лерна - мостът между Древна Европа и микенската култура
• Регионалната култура на пеласгите на континента
• Регионалната култура на Кикладските острови
• Регионалната култура на минойците на остров Крит
• Минойските игри с бикове: характерен регионален модел в изпълняването на ритуали
• Дали Троя е наследник на културата на Древна Европа

Гръцката внучка на Древна Европа: анатомия на една мозаечна култура (от ок. 2000 г. пр. Хр.)

• Гръцката цивилизация като "топилен котел" - бикултурализъм, двуезичност, интерферентни феномени
• Предгръцко ноу-хау в здравеопазването: основни познания за лечебни билки и практики
• Основите на едно цялостно разбиране за природните явления: предсократическата философия на природата между отношението към традициите и интереса към познанието
• Силните жени в митологията: религиозни традиции на Древна Европа и техният отзвук в антична Гърция

Предгръцката владетелка на Акропола: Атина и атинският държавен култ

• Акрополът на Атина и неговата предгръцка история
• Атина като икона на гръцката идентичност: ритуалният живот в полиса между популярната благочестивост и държавния култ
• Свръхбогинята Атина и нейните многообразни роли

Истории за златото: Варненското съкровище, маската на Агамемнон и Златното руно на аргонавтите

• Златарското изкуство в Древна Европа
• Има ли връзка между традицията на тракийското златарско изкуство и Варна
• Микенското злато и маската на Агамемнон
• Злото, боговете и герои в митологията: златното руно на аргонавтите

Търговия: дългите традиции на търговските взаимоотношения във времето и пространството

• Икономически зони и търговски маршрути в Древна Европа
• Търговията в епицентъра между конкуренцията и съперничеството
• Езикът на търговците: древноевропейски елементи в гръцката терминология за търговия и стоки
• Мерни и тегловни единици с древноевропейски произход

Корабостроене, мореплаване и морска търговия: занаятчийски и търговски умения в културен обмен

• Древноевропейски елементи в гръцката корабостроителна терминология
• Плавателни съдове, корабни модели: мотиви в изкуството на Древна Европа
• Мотивът с лодката в кикладското изкуство: "Флотилията от Тера"

Музиката и техните древноевропейски образци: изкуствата, ритуалите и театърът в античното общество

• Танцът
• Музиката
• Театърът и неговите ритуални корени
• Малките пластики и техният континуитет във времето и пространството
• Естетиката на изкуството в Древна Европа и нейният ренесанс в съвременната епоха

Митологизираната героична епоха: Омир и неговите предгръцки герои

• Героични образи и митологичен сюжет на завоеванията
• Светът на епическите поеми, техните наративни стратегии и стихотворният размер хекзаметър
• Елисейските полета и душите на героите

Писменост и смяна на писмеността: иновативни техники за писане от стара Европа до класическата Античност

• Социалните функции на употреба на писмеността в Древна Европа
• От Древна Европа към остров Крит - влиянието на балканско-староегейската културна вълна
• Продължението на гръцката грамотност в древен Кипър от XI в. пр. Хр.
• "Гръцката" азбука като технологична революция в писмото: един съвместен минойско-гръцки проект

Формиране на елинскатата идентичност: Делфи и Олимпия - средища на древногръцкото чувство за общност

• Темида и ролята ѝ в Делфи: основите на елинския мироглед
• Делфийската амфиктиония и съветът на пълномощниците: модел на панелинска система за сигурност
• Олимпия и нейната предгръцка господарка

Гръцкият модел за обществено добруване и неговите предгръцки корени

• Принципите на древноевропейското общество, основани на сътрудничество: социално равенство и роля на половете
• Атина като покровителка на обществения живот: концепции за формирането на общности от предгръцки времена
• Институциите на атинската държава и предгръцки следи в номенклатурата на демокрацията
• Приемствеността на предгръцката комунална система за арендоване (лизинг) до Гръцката класическа античност
• Залезът на Атина от края на IV век пр. Хр.

Епилог. Гръцката мозаечна култура като посредник между Древна Европа и следантичната западна цивилизация
Библиография
Индекс на фигурите