Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
Алберт Айнщайн (1879 - 1955), носител на Нобелова награда за физика, е признат за най-влиятелния учен на ХХ век. Блестящ интелектуалец с афористична мисъл, ангажиран с редица обществени каузи, той още приживе се превръща в мит. Айнщайн е едно от най-разпознаваемите лица в цял свят, а името му - синоним на гений."Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.""Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.""В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предразсъдък.""Никога не мисля за бъдещето - то така ... |
|
"Докато съществува откъснато от останалия свят, идеалното общество е осъществимо." Олдъс Хъксли Пала е страна, в която дори птиците призовават към внимание, към това да бъдем тук и сега, в пълна осъзнатост за чудото на живота. На това място щастието не зависи от големите банкови сметки и притежанието на безброй вещи, а от близостта с другите и усещането за смисъл. Хората не изповядват определена религия, а духовни принципи, намирайки отговори за житейските предизвикателства в учението на Буда и в тантризма. Скоро обаче съблазните отвън все пак успяват да достигнат и райския остров. Макар и да са част от ... |
|
В днешно време, след фактическото начало на "нова студена война", мнозина се интересуват от въпроса как работи руското разузнаване. Генерал-лейтенант Виталий Павлов е служил петдесет години във външното разузнаване на КГБ. В книгата си той разказва за едни от най-засекретените страници от дейността на тази организация - за тайните прониквания в чуждестранни обекти, представляващи интерес за СССР. От неговите мемоари научаваме за класическите операции на съветското разузнаване - Швед, Вализа, Ерос, Сняг, Олимп и много други, както и за специфичните методи на работа на КГБ - подставяне, превербуване и т.н. ... |
|
Романът започва със смъртта на бащата комит Никола и завършва със смъртта на сина - цар Самуил. Между двете смърти - 44 години на битки и поражения, на ликуваща радост и безмерна скръб, на предателства и коварства, на самота и самотност, защото такава е ористта на владетеля. Всички детайли в романа са автентични. И сред този необозрим откъм събития живот, редките моменти на любовно опиянение се превръщат в по-ценни от цялата му царска хазна. Романът е историческо-психологически - нещо, което авторката изпробва не за първи път. "Аз" - моно формата ѝ дава възможност да разкрие героя в неговата ... |
|
По следите на Щирлиц и Мюлер. Фигурата на Щирлиц е събирателен образ на различни съветски разузнавачи. Кой от тях е действал в Главното управление на имперската сигурност? Как се е развивала кариерата на основния противник на Щирлиц, началника на Гестапо Хенрих Мюлер? Какви са били взаимоотношенията между отделните ръководители на Третия Райх? Какви са били събитията и историческият фон, когато са работили разузнавачите? Защо се е зародил фашизмът и как фашистките групировки са се борили помежду си за власт? Отговори на тези и други въпроси дава новата творба на известния писател историк Валерий Шамбаров. Книгата е ... |
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |