"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
|
Световноизвестният криптолог Томаш Нороня е нает от иранското правителство да разшифрова наскоро открит криптографски ръкопис, който се съхранява в строга секретност в Техеран. Написан от самия Айнщайн, документът носи името "Божията формула" и вероятно крие много ценна информация. Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското ... |
|
|
Изящен и чувствен роман за любовта и лудостта, за цената на таланта и тайните зад шедьоврите на изкуството… Прочутият художник Робърт Оливър извършва немислимото за един творец – напада с нож картина в Националната галерия във Вашингтон. След като отказва да даде обяснение за постъпката си, той е приет в частен медицински център, където психиатърът Андрю Марлоу се опитва напразно да му помогне. Решен на всяка цена да разкрие какво измъчва гениалния му пациент, той тръгва по следите на една необичайна обсесия, която ще промени по неподозиран начин и самия него, и историята на импресионизма. От американските музеи до ... |
|
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
|
От автора на "Часовете" и "Дом на края на света" ... Майкъл Кънингам с цялата си писателска сила и мощ проследява скандалната и драматична история на семейство Стасос в продължение на век (1935 - 2035 г.). Сагата "Плът и кръв" разказва за амбициозното преследване на американската мечта от имигранта Константин Стасос, желаещ "да бъде щастлив по солиден и траен начин". Полифонично и завладяващо са представени нелеките пътища на всяко едно от трите деца на семейство Стасос: Сюзан, все жадуваща за това, което няма Били, по пътя му към осъществяването на странно съвършенство Зоуи, ... |
|
|
Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо? Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се объркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението. "Първото, което трябва да се каже за романа на Милен Стоянов, е че е смислен – характеристика, която все по-трудно може да се даде за огромната лавина от книги не само у нас, но и в ... |
