Думи от коприва - поетичната книга на Наталия Георгиева е издание на Изида. Наричам те Любов В съня ти тайничко дойдох. Нахлух в теб като неканен гост. Притихнах в тишината ти. Познах горчивината и,` скрит в теб, скрит от мен в твоя свят стаен. В съня от спомени потънала се плъзна неотронена сълза. Целунах я с устни да изпия натежалата тъга, за да усетя твоята усмивка, блага и добра. Ах, моя си, познах те, моя си, истинска като след нощ деня, красива като цвят на роза. Намерих те и няма да те пусна! Назовавам те по име, наричам те Любов. Наталия Георгиева ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |
|
|
Двете произведения събрани в това издание - "Яма" на Александър Куприн и "Отец Сергий" на Лев Толстой предизвикват силни и противоречиви чувства и несъмнено продължават да са актуални и днес. Съществуването на публични домове в Русия в началото на XX век е съвсем обичайно явление, както е обичайно и разпалването на сериозни страсти около обитателките им. Героините на Александър Куприн, красивите проститутки Жени, Паша и Люба, са в центъра на тези страсти, а една от тях замисля ужасно отмъщение за целия мъжки род. Повестта "Яма" - 1909 г., улавя в детайли и описва с психологическа ... |
|
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
|
Книгата на Чавдар Добрев несъмнено ще се превърне в един от най-ценните и убедителни документи за социално-политическите процеси и тенденции в България през последните няколко десетилетия. Тя потвърждава оценката на редица сериозни интелектуалци, че авторът е между най-ярките и талантливи наши творци, създал впечатляващи по своя талант и дълбочина творби в много широк жанров диапазон. Чавдар Добрев пише с научна задълбоченост, артистично вдъхновение, моралистична строгост и целеустременост при защитата на благородни социални и естетически каузи. ... |
|
|
"Солени молекули на Калоян Христов е книга за човешкото, което иска да бъде себе си, но и всяко друго нещо във вселената - предмет, животно, природа... Затова и тази поезия е поезия на условностите, на възможните измерения, на пожеланите метаморфози и очакванията, които са важни, дори когато не се осъществяват. Пълнотата и празнотата, проникнатостта на всичко във всичко, историите, които чертаят биографията не просто на човека, но и на света и на нещата в него, определят пластовете и посоките, които четенето на стихосбирката си струва да поеме." Амелия Личева "След като в своята първа стихосбирка Калоян ... |
|
|
Днес Мей Мъск е един от най-търсените световни модели и се радва на голямо сплотено семейство и на много приятели. Но невинаги животът ѝ е бил толкова бляскав и увенчан с успехи. В живота си: За три години и три месеца Мей ражда три деца. На 31 години набира смелост да сложи край на домашното насилие, физическо и психическо, на което е подложена, да се разведе и да остане сама с трите деца. На два пъти "потушава" разочарованията и болката, като се тъпче с храна, и напълнява толкова, че тежи 90 килограма, а после успява да си върне нормалното тегло. Успява да се наложи като един от най-добрите ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
