Смайващо забавно пренареждане на каноните на криминалния жанр! Всеки в моето семейство е убил някого. Някои от нас, по-успешните, са убивали повече от веднъж. Не се опитвам да бъда самохвалко, просто това е истината. И все пак не сме семейство психопати. Някои от нас са добри, други - лоши, а трети просто каръци. Аз съм Ърнест Кънингам. И адски много ми се иска да бях убил този, който реши семейното събиране да се състои в ски курорт. Такива места просто предполагат, че ще се случат драматични събития. Но чак толкова драматични едва ли някой е очаквал. Дали аз съм убил някого? Е, да. Кого? Ще научите. Историята ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите. Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново. В протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си, работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта си в пари, но възмездие ... |
|
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
|
Национална награда за дебютна литература. ... "Алиса и петък вечер" е залисан роман. Роман за търсенето, наркотиците, Любовта. Разочарована от живота в Страната на табелките, главната героиня се връща у дома, за да изследва всички пропуснати светове - в главата си и извън нея. "Силата да обичам е като пастата за зъби - все ти се струва, че съвсем е свършила, че на сутринта няма да можеш да изстискаш нищо от тубичката, но все пак успяваш да си измиеш събите отново и отново...""Най-много за живота на хората можеш да разбереш в петък вечер. Може би това трябваше да бъде смисълът на работата ми като ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост". ... Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата... Какво повече можем да искаме от една книга? Такива бяха "Северозападен романь" и "Автономията????", такава е и "Май ше ни бъде..." - третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. "Май ше ни бъде..." е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като " ... |
|
|
"Трусът" е посветен на един от най-драматичните епизоди в българската история - колективизацията,стоварила се върху българското село като стихийно природно бедствие. Романът така и не успява да види бял свят в собственото си време поради отказа на Илия Николчин да подчини своя разказ на идеологическите клишета. Илия Николчин (1931 - 2011) е писател, автор на книги с разкази, романи и документална проза. "Завършен през 1975 г., в периода между "Мъртво вълнение" и "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, "Трусът" промисля събитията в българското село от началото на 1950 -те. Прочетох ... |
|
|
Пълно издание с непубликуваната досега четвърта част. ... Непубликуваната досега глава на "Чайката" е като лъжица катран в кацата с мед. Нейната тема е подмяната на действието с ритуала, който го изпразва от съдържание, а стойността ѝ е почти колкото на останалите три глави, взети заедно. Четвърта глава е натрапчиво автономна спрямо останалите три глави в любимата на поколения ята книга. Тя е брилянтен пример за текстовете, които се пишат сами и изискват време дори авторът да ги припознае като свои. Ето как разсъждава авторът Ричард Бах над този феномен: "Препрочитах тази глава отново и отново. Не ... |
|
|
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връща в дома на родителите си в Стортфолд, където се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ... |
|
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост". ... Нецензуриран северозападен диалект и колоритен неустоим хумор - това е началното впечатление, което оставя "Северозападен романь" на Стоян Николов-Торлака у читателите след първите няколко прочетени страници. Но макар за мнозина това да е достатъчна мотивация да зачетат книгата, с развитието на действието те откриват още и още пластове, вплетени в историята. Макар да е написан изцяло на торлашки диалект, романът не може да бъде обяснен просто като "книга на диалект". Той кара читателя да спира по ... |
|
|
През 1941 г. младият военен лекар Дориго Еванс се влюбва за пръв път. И точно тогава войната го поглъща заедно със света, в който живее, и го запраща на далекоизточния фронт, откъдето попада в ада на японски трудов лагер. Военнопленниците строят в сърцето на джунглата железен път между Тайланд (тогавашен Сиам) и Бирма - малтретирани от пазачите си, гладни, изтощени и болни, но вкопчени, за да оцелеят, в някакъв бленуван стремеж, в приятелство и спомени за родина и близки. Насред целия този мрак Дориго се крепи единствено от надеждата да се види отново с Ейми, съпругата на чичо му, с която го свързва болезнена страст, ... |
