Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
Те са млади и доста различни, но срещата им сякаш е предначертана, някога преди. В срещата им е заложена мисия. Може ли Светлината да поеме тъмнината? Какъв би бил изходът от подобна трансформация? Възможно ли е свободата да оцелее при пълното отдаване и сливане? Къде са границите на духа? Алеона де Кама търси отговорите на тези и още много въпроси в новия си психологически роман "Сила за приемане. Танцуващата с вятъра и водата". Зад съдбите на съвременните млади хора стоят обстоятелства, за които те нямат вина, но имат ли силата да ги преодолеят? Философията на българската авторка Алеона де Кама бележи ... |
|
|
Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
Кое е за предпочитане, да живееш със спомените и миналото или да тънеш в мъглата на забравата и да гледаш само напред? Възможно ли е един човек, цял един народ, да забрави поуките от преживяното, които освен болка, носят мъдрост и сила? Римляните са си тръгнали. Британия тъне в разруха. Но поне войната, опустошила страната, е останала в миналото. Въпреки опасностите, едно възрастно семейство поема на пътешествие в мъглата с надеждата да намери сина си, когото не е виждало от години. Ала открива забравените истини за паметта, за любовта, за войната. Силни, разтърсващи, безпощадни. След 10 години мълчание Казуо Ишигуро, ... |
|
|
Любовта, която остава неизживяна, чувството за дълг, което, доведено до крайност, изпепелява всяка радост, подсъзнателният отказ да поемеш отговорност за живота си, яростната съпротива срещу промените - такава е съдбата на образцовия възрастен иконом Стивънс, който след вярна служба в голямо английско имение за пръв път се осмелява да тръгне на кратко пътешествие с кола, превърнало се в равносметка на миналото. Казуо Ишигуро не си позволява да съди или да дава оценки, той оставя героя сам да разкаже колкото реши от своята история и благодарение на това романът му звучи съкровено, като нещо, преживяно от самите нас. Със ... |
|
|
Ханс Кристиан Андерсен преди 170 години написа вечната приказка "Грозното патенце", което било толкова различно от останалите, че всички му се подигравали и го гонели, докато накрая не разбрали, че то е изящен лебед. В своята книга Росица Дякова разказва не за грозното патенце, превърнало се в красавец, а за живота и приключенията на семейство лебеди. Приказката е пропита с много любов и възхищение към изящните птици, дарени с грация, мъдрост, благородство и смелост. С увлекателен език авторката разказва тяхната поучителна история за красота, приятелство, любов и саможертва. Още от древността хората са ... |
|
|
Да се посмеем по български с най-забавните вицове за издънки. Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
|
Тайнствен остров. Изоставено сиропиталище. Странна сбирка от удивително редки снимки. ... "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е световен бестселър, незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло. След ужасна семейна трагедия, шестнадесетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перигрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перигрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би - колкото ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |
|
|
Един ден животните на фермера Джоунс се вдигат на бунт и го прогонват, за да вземат съдбата си в свои ръце. Превратът е оглавен от свинете, които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители. А после животинската революция следва хода на всички революции - към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, ... |
|
|
Първата световна война. Художникът Едуар Льофевър е мобилизиран и заминава на фронта. Съпругата му Софи остава при сестра си Елен в окупирания от немците френски град Сен Перон. Двете държат семейния хотел "Червения петел", който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери. Портретът на Софи, нарисуван от съпруга ѝ, привлича вниманието на немския комендант. Обсебен от картината, той не може да ѝ се насити. Насред ужаса на войната все още има хора, способни да оценят красотата. Портретът помага на Софи да не забрави коя е била. Помага ѝ да се бори. Едуар е пленен и ... |
