"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
|
"Разказа ни е построен върху непубликувани архивни документи, етнографски и краеведски изследвания, мемоари, кореспонденция, лични свидетелства. Постарали сме се, книгата да представи увлекателна и пълнокръвна картина на живота в столицата, където наред с делничните занимания нашите предци са намирали време и да се насладят на удоволствията от живота - модерните градски забавления и промяната на ценностите в столичното общество, кулинарните традиции и отношението на храната в стара София. В основата на разказа е непубликуван спомен на племенника на Георги Каназирски-Верин - д-р Петър Каназирски." Из книгата В ... |
|
|
"Остров Сахалин" е диагноза на нечовешкото в човека. Започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Чехов пише книгата след пътуването си дотам през 1890 г. и три месеца живот сред осъдените заточеници. За някои изследователи именно Сахалин изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че пътуването до острова оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения. Писано в края на XIX век, това произведение и днес остава актуално със своя болезнен вик за ... |
|
|
"Реториката" принадлежи към езотеричните съчинения на Аристотел . Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения. Следователно "Реториката" има съществена близост до "Поетиката" (или, за да предадем с по-голяма точност заглавието на оригинала, до трактата "За поетическото изкуство"). Самата проблематика на "Реториката" предполага кръг от читатели и тълкуватели на идеите ѝ, по-тесен от онзи на "Поетиката". ... |
|
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
|
Фототипно издание на неизвестен досега ръкопис на идеолога на нашето революционно движение от 19 век, книгата представя две философски творби на Г. С. Раковски - трактат върху концепцията на франкмасонството за хуманността и есе върху идеала за щастие и духовността. Удивително мъдри в своята простота и свежест, мислите на гениалния наш сънародник са актуални и днес, 150 години след написването им. В същото време езикът и азбучното записване пораждат въпроси върху ползата и вредата от реформите, на които те са подложени през последните няколко десетилетия. Златопечатното оформление на корицата е само мъничък израз на ... |
|
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб ... |
|
|
"Анализ на характера" е класически труд на Вилхелм Райх (1897 - 1957), австро-американски психиатър и психоаналитик, известен като една от най-радикалните фигури в историята на психиатрията, за развитието и лечението на разстройствата в човешкия характер, публикувана най-напред през 1933 г. Това е първата важна стъпка от психоанализата към биоенергетичното изследване на емоциите /оргонната биофизика/, предприета между 1928 и 1934 година. Като млад клиницист през 1920 г. Райх разширява психоаналитичния анализ на съпротивите до по-обхватната техника на анализ на характера, в която типичните характерови нагласи ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
Книги
