Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
Тълкование на Символа на православната вяра. Всичко, на което светителят иска да ни научи, може да се изрази съвсем кратко: "Пазете Православието дори повече от самия си живот! На това са ви учили най-достойните ваши деди от светия равноапостолен княз Борис-Михаил, от обичния на целия ваш народ толкова столетия наред Рилски отшелник свети Иван, до вашите нови учители Иларион Макариополски и Климент Търновски". Един и същи свят завет, вкоренен в хиляди и хиляди български сърца през вековете. Време е да познаем своето истинско богатство, да получим своето истинско образование, да усвоим най-насъщния урок, от ... |
|
|
Това дивно повествование за кръстните страдания на нашия Спасител Господ Иисус Христос е публикувано за първи път в началото на 90-те години на XIX в. от руския манастир "Св. великомъченик Пантелеймон" на Света Гора. По неизвестни нам причини, най-вероятно от духовно естество, името на автора е останало в тайна. Само за едно десетилетие книгата претърпява многобройни издания и става най-търсено четиво за христолюбивия народ. Ако се съди по стила, езиковите особености и проникновеността на словото, може с голяма вероятност да се предположи, че негов съставител е великият светилник на Руската Православна Църква, ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Ти си ми дал заповед да обичам, и аз я приемам с цялото си същество. Но ето, че не намирам в себе си сили за такава любов... Ти си любов. Затова сам ти дойди и се всели в мен, и изпълнявай в мене всичко, което си ни заповядал, понеже твоята заповед безмерно ме превъзхожда. Умът ми изнемогва, опитвайки се да те постигне. Духът ми не може да проникне в тайните на твоя живот. Искам във всичко да изпълнявам твоята воля, но дните ми изтичат в неразрешими противоречия. Страхувам се да не те изгубя заради злите помисли в сърцето си и този страх ме разпъва. Дойди и ме спаси, мене, потъващия, ... |
|
|
Съставител: Яна Борисова. ... Често определян като "най-великия пророк, който някога е живял по нашите земи", за мнозина Дядо Влайчо остава един от малкото съвременни светци. Целият му живот преминава под знака на аскетизма, той живее скромно и отдава живота и дарбата си на другите. Сам се отказва от правото да има дом и семейство, да бъде като всички други, защото знае, че друго му е отредила съдбата - да бъде в помощ на слабите и нещастните, те да са единственото му семейство. От ранни младини умее да предсказва бъдещето, знае кога грози опасност и съветва хората как да се предпазят от нещастия. Настоящото ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
