Разказите на О. Хенри (1862–1910) са същинско заровено съкровище, което всяко поколение преоткрива. "Хиляда долара", "Последният лист" и "Даровете на влъхвите" са между най-известните му творби: затрогващи разкази с оставящ ни без дъх край за нещата от живота и човешката доброта, която единствено може да стопли хората в светлите зимни празници. Книгата е в удобен компактен формат: 12.5 x 17.2 cm. ... |
|
|
James Joyce's astonishing masterpiece, Ulysses, tells of the diverse events which befall Leopold Bloom and Stephen Dedalus in Dublin on 16 June 1904, during which Bloom's voluptuous wife, Molly, commits adultery. Initially deemed obscene in England and the USA, this richly-allusive novel, revolutionary in its Modernistic experimentalism, was hailed as a work of genius by W. B. Yeats, T. S. Eliot and Ernest Hemingway. Scandalously frank, wittily erudite, mercurially eloquent, resourcefully comic and generously humane, Ulysses offers the reader a life-changing experience. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Биографичният труд "Диктаторът" от видния български писател, публицист и общественик Антон Страшимиров проследява живота на една от ключовите личности в новата ни история - българския държавник Стефан Стамболов. Освен детството и юношеските години, Страшимиров описва и първите стъпки на Стамболов като апостол, въстанието в Херцеговина, участието му в Българския централен революционен комитет в Букорещ, в Руско - турската война, в Кресненското въстание, във всенародното изпращане на княз Дондуков и др. " ... |
|
|
Мемоари. ... Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
|
"Ягодовите полета в тази книга са свързани с един мой детски спомен за дядо ми. Една сутрин трябваше да му занеса закуска, той беше пазач на ягодовите полета, и го видях в маранята с неговото любимо куче призрачно, малко над земята, а той предния ден бе починал." Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в Плевен. Завършва немската гимназия в Ловеч, а след това немска филология в Софийския университет. Автор е на много книги с разкази и новели, на документалната тетралогия "Чудовището ДС", както и на редица романи, но най-голяма популярност му носи сценарият за култовия филм "Вчера". По негови ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
"Започнах да пиша историята на тийнейджър с увреждания, който живее в едно от най-непривлекателните английски градчета. Една нощ момчето открива на моравата мъртво съседското куче... По-късно, когато погледнах назад, осъзнах, че съм написал книга за... общо взето за всичко. "Странна случка с куче през нощта" е за това, че независимо колко много се различаваме един от друг и колко странни понякога изглеждаме в очите на останалите, нещата, които ни разделят, напълно се омаловажават от онези, които ни обединяват." Марк Хадън ... |
|
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
