Трето издание. ... "Предложеният сборник с описания на баяния и магии е резултат от многогодишно теренно проучване по българските земи и подбор на материали от сравнително редките архивни източници. Преди да дам някои по-обстойни обяснения за тези магични практики, бих искала да изложа мотивацията си да ги предложа в този именно вид на читателското внимание. От една страна, тази мотивация постепенно се оформи в поредица от разговори с различни хора (не специалисти в областта на хуманитарните науки) на тази тема и изразяваните от тях най-често крайни, еднозначни, но затова пък категорични оценки за баянията и магиите ... |
|
Стефан Тошев - генерал от запаса. Отговор на хулите ни като съюзници. ... "Решаващият час удря на 1 септември 1916 г., когато България обявява война на северната съседка, а войските на Германия и Австро-Унгария настъпват откъм Трансилвания. За командващ групата армии е назначен фелдмаршал Август фон Макензен, който заповядва да се атакуват едновременно предмостовите крепости Тутракан и Силистра. Генерал Тошев възразява, че най-напред трябва да се овладее Тутракан, а Силистра ще падне като последица от този съкрушителен успех преди появяването на руските войски в Добруджа. Старият прусак е поразен от самочувствието ... |
|
С указ през 1951 г. връх Св.Никола е преименуван на Столетов връх, а през 1977 г. същият получава името връх Шипка. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име Шипка на разстояние само от един километър помежду им. Единият - старият Св. Никола - е с височина 1326 m, а другият, отстоящ на около 1000 m на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 m. Тогава никой не предвижда затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата исторически върха. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира ... |
|
Съставителство, редакция, предговор и бележки: Живко Лефтеров, Момчил Методиев. ... Почти тридесет години след края на комунизма личността на патриарх Кирил сякаш остава обгърната в мълчание. На пръв поглед той е почитан повече от благодарните евреи, за чието спасение се бори, отколкото от собствената му православна християнска общност. Ако за евреите той е безспорна фигура, личността му сред православните българи продължава да бъде обект на слухове, на протоколни биографии, но много рядко - на същински научни изследвания. Причината е ясна - по един или друг начин всеки си задава въпроса кои са неизбежните компромиси с ... |
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарски книжовници" на издателство "Време". ... Йоан Екзарх е най- видният старобългарски книжовник от епохата на Цар-Симеоновия златен век, всепризнат водител и теоретик на т. нар. Преславска школа. В книгата са представени в популярна форма най-важните страни от неговата внушителна литературна дейност. Разгледани са както най-представителните трудове на книжовника - "Небеса", "Шестоднев", тържествените слова, - така и спорните произведения. Подчертано е общославянското значение на Йоан Екзарх - в продължение на седем века трудовете му напълно ... |
|
Османските завоевания в българските земи са съставна част от един продължителен процес, който води до съществен поврат в историята на Балканите и съседните региони в Централна и Източна Европа. Основната идея на настоящата книга е да запознае читателя с постигнатото в изследването на османската експанзия. В синтезиран вид е представена по-далечната предистория на събитията от XIV - XV в. - овладяването на византийска Мала Азия от селджукските тюрки, политиката на Иконийския (Румския) султанат и ролята на татарската (монголската) хегемония в движението на нови тюркски номадски маси от Средна Азия и Иран към Мала Азия и ... |
|
Книгата е памет за Маргарита Дикова - 100 години от нейното раждане. ... "Ако всеки, прочел следващите редове, изпита уважение, благодарност и почит не само към творчеството на Маргарита Дикова, но и към българските хореографи, етнографи, композитори, историци, фолклористи, поети и учители - към всички, посветили своята работа за запазване ма българското в нас, ще има смисъл от тези редове и написаното ще е постигнало своята цел. Едва ли всеки ще заиграе веднага българските танци и ще започне да слуша българска народна музика. Но ако се заслуша в нея и се загледа в танците със собствената си душа, ако усети как в нея ... |
|
"За времето между 1927 и 1932 година проф. Л. Владикин публикува 7 исторически изследвания по проблеми от държавноправен характер. В тях се разглеждат отделни институти на монархията като форма на държавата - регентство, системи на престолонаследие, наследяване на царската власт и др. Сред тях са "Правната природа на библейската монархия" и "Опит за установяване на престолонаследните системи на Древния Рим". Какво може да се научи от исторически държавноправни изследвания, публикувани преди повече от 80 години? Имат ли те познавателно значение след толкова време? Не всички, но тези - да. ... |
|
Книгата надхвърля първоначалното намерение на автора да създаде речник на тетевенския говор, тъй като е сборник, който не само ни запознава с лексикалното богатство на езика на тетевенските балканджии, но ни предоставя възможност да се докоснем до необикновената свежест и автентичната красота на една древна и още жива езикова практика. Тук откритията са на всяка страница, защото става дума не само за езиковедско изследване, а и за свидетелство за един вече отминал патриархален бит, за пъстрия и богат живот на местните хора от древни времена и до днес. В книгата ще откриете: тълковен речник; характерни изрази; случки ... |
|
Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |