"Децата от 0 до 3-годишна възраст извършват много разнообразни дейности, докато изследват средата, която ги заобикаля, изпълняват задачи, експериментират нови умения или играят. Чрез тях те трупат полезни знания. В тази книга са представени средства за наблюдение, документиране и тълкуване на тези дейности от математическа гледна точка.
Аргументи за документиране и тълкуване на математическите действия на децата в ранна детска възраст.
Документирането и тълкуването на дейностите, които извършват децата от 0 до 3-годишна възраст, са постижими, когато са изпълнени едновременно поне две условия. Възрастният трябва да разбира обучителния акт като възможност за: 1) цялостното развитие на децата чрез интуитивни игри и 2) като успешен вариант за обогатяване на практиката чрез неформално проследяване и регистриране на обучителния процес. Голяма част от съдържанието на тази книга е резултат от сливането на тези два фактора. Това позволява тълкуването от математическа гледна точка на дейностите на децата от 0 до 3 години в рамката на неформални преживявания, т.е. в обучителни ситуации, предхождащи задължителното обучение.
В тази книга използваме термина „неформален“ за нерегламентирано или неформално, макар и предварително планирано и регулирано обучение. Работата по тълкуването на тези неформални преживявания стана възможна благодарение на мрежата от общински образователни центрове в Жирона (Испания). Математиката в най-ранна детска възраст. Математиката не е важна сама по себе си, а заради ролята ѝ в днешното технологично и научно развито общество. Като вземем предвид съвременните тенденции, засягащи обучението по математика, е необходимо да поощряваме дейностите, чрез които всички ученици придобиват математически познания от найранна детска възраст. Никога досега нуждата да се разбира математиката и тя да се използва във всекидневния живот и в работата не е била по-голяма. Не става дума за това да възпитаваме математици, а личности, които от най-ранна възраст постепенно се научават да използват математиката в различни ситуации, а не само в училище.
Математиката, която използват децата в найранната си възраст, е интуитивна и те я научават чрез неформални практики. Баруди (1987 г.) въвежда термина „неформална математика“, за да даде име на тези дейности. Той показва, че най-малките деца често придобиват много богати познания по темите, които ги интересуват, и развиват математическото си мислене именно на основата на тези интереси и всекидневни дейности. Фернандес, Гуриерес, Гомес, Харамильо и Ороско (2004) пишат, че децата осъществяват тези неформални практики много рано, от около четиримесечна възраст. На тази възраст децата вече показват естествено любопитство към събития, които могат да бъдат измерени количествено, и спонтанно конструират модели на неформалната математика. Този начин на мислене е несъвършен и напълно различен от мисленето на възрастните; но дейностите, свързани с неформалната математика, са важни и са основата за последващото обучение в училище, т.е. на формалната математика. Цитираните автори посочват още, че макар и да е доказано, че основните елементи на неформалното математическо познание са универсални, т.е. съществуването им не зависи от културата и социоикономическото положение на фокусната група, нивото на развитието им е функция от социокултурното влияние.
От много години се анализират различни неформални практики, свързани с придобиването на първите познания. Старки и Купър (1980 г.) например показват, че децата придобиват логико-математически познания, докато прибират играчките си или хранителни продукти, а познания за пространството – докато строят с кубчета или пеят песнички, придружени от движения. Андерсън (1997 г.) посочва различни случаи на неформално обучение по смятане на деца: броене, назоваване или сравняване на количества, разпознаване на написани числа, събиране и изваждане с малки числа, използване на редни числителни имена, оценка на численото равенство на предметите в две групи или на записването на числа.
Гинсбърг, Клейн и Старки (1998 г.) казват, че децата си взаимодействат с писмените означения на числата чрез различни неформални практики: да показват възрастта си с пръсти, да слагат свещички на тортата за рождения си ден и т.н. Тези проучвания разкриват, че децата в най-ранна възраст имат предварителни представи за неформалната математика. Те са много важни за по-нататъшните им възможности да овладеят формалната математика в контекста на регулираното обучение, което с времето ще им позволи да придобият математически умения, т.е. необходимите способности, за да могат да използват придобитите в училище знания по математика в различен социално значим контекст. В обучението по математика най-важната връзка за първите математически знания е тази между интуитивната и неформалната математика. Т.е. това са знанията, които децата придобиват чрез опита си и чрез начално, макар и неформално, обучение.
Трите действия: наблюдение, документиране и тълкуване, взети заедно, са от съществено значение за образованието като цяло и в частност – за висококачественото обучение по математика в най-ранна детска възраст. Те са вплетени в това, което бих определила като „спираловидно движение“. Нашата цел е да ориентираме читателя с каква математика могат да се занимават децата от 0 до 3-годишна възраст и как могат да я научат. Пренебрегваме стереотипите и предразсъдъците, свързани с възрастта, тъй като целта е да предложим методи не само за наблюдение, документиране и тълкуване на крайния резултат, но и за внимателно и систематично наблюдение, изчакване и разсъждение върху процеса на учене, т.е. какво научават децата и как го научават."
Из книгата
Книги 
