Книгата е написана въз основа на теренни проучвания в Странджа и на материали, събрани от бежанците от Източна Тракия, прокудени оттам през 1913 г. Тя разкрива уникалния народен календар и свързаната с него богата обредност на българите от цяла Югоизточна Тракия. Народната култура и фолклорът на българите от Странджа и Югоизточна Тракия възпроизвеждат редица реликти от мирогледа на древните траки с елементи от дионисиевите мистерии, на ранното християнство от времето на Св. Константин, както и на средновековната българска културна традиция. ... |
|
Тази книга ще запознае всеки, който разтвори нейните страници, със сакралния свят на Тракия, ще го въведе в тайнството на нестинарството и ще му покаже обредите, ритуалите, мирогледа, светилищата и силната вяра на нестинарите - пазители на древни обичаи. Ще му помогне да проникне в мистиката на обредния танц в огъня, на изпадането в транс и на пророкуването на обсебената от свети Константин нестинарка, влязла с иконата на християнския светец в ръце в ролята на древна жрица, която е поела върху себе си грижата и тежестта за опазването на традицията такава, каквато тя е била хилядолетия, предавана от поколение, жива и до ... |
|
Това изследване е резултат от реализирането на терен на проекта "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин". Експедицията беше осъществена от национален екип от учени, университетски преподаватели и студентски от катедрата по културология на Факултета по изкуства при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, секция Тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН, департамент Археология при Нов български университет - София и Етнографски музей - Пловдив през 2001 и 2002 г. Към изследвания обект - артефактите от древно-тракийската религия и духовност като цяло беше подходено комплексно, ... |
|
Книгата разкрива историческата съдба, културно-историческото наследство и богатата народна култура на царибродските българи от епохата на Възраждането до наши дни. След Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор Цариброд е откъснат от България. Българите в Цариброд съхраняват своята национална идентичност и се противопоставят на опитите да бъде променено народностното им съзнание. Мнозина от тях емигрират в България и създават свои землячески общности. Временното възвръщане на Цариброд в пределите на българската държава през периода 1941-1944 г. възражда в него българската просвета и културни традиции. ... |
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. Авторът проследява традиционните връзки между евреи и българи от времето на първите контакти между тях до наши дни - най-ранните заселвания на евреите на територията на днешна България и взаимоотношенията им с българите в средновековната и в съвременната българска държава, участието им в българското освободително движение и във войните, които България води за националното си обединение, активната роля на българските евреи пред ... |
|
След жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г., опожаряването и разоряването на стотици български села и избиването на хиляди българи Великите сили налагат на Османската империя т.нар. Мюрцщегски реформи, които предвиждат въвеждане на подобрения в администрацията и упражняване на международен контрол, за да бъде облекчено положението на населението и да му се осигури защита от продължаващите репресии и насилия. Неуспехът на Мюрцщегските реформи подтиква Великобритания и Русия на срещата им в Равсел през 1908 г. към проект за нови реформи в Македония. Обявената скоро ... |
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
Сборникът е съставен изцяло от архивни материали. Те са подбрани с оглед на компактната етноложка информация за традиционната култура на българите от Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, изпитали по силата на жестоките исторически превратности трудностите на миграцията и бежанския живот. Покрай официалните документи от служебно ангажирани лица в сборника натежават описанията на непосредствени участници в миграционните процеси или на техни наследници. Те именно не само пазят спомена за семейна и родова история, но предават много точно културните характеристики и етническите традиции на предците си. Показана е ... |
|
Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските ... |
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |