Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица

Съвършената Преподобна Стойна - небесната закрилница на България - освен предсказания за бъдещето на света и на нашия народ, ни е оставила и своите мъдри съвети.

Някои от тях са:

• Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор - неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.
• Никой народ не идва на света ей тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.
• И хората, и народите са творение - едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са българите - най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като лекарство целебни.
• Обичайте се и си прощавайте! Прошката е Боговото в човека!

"„Винаги, когато е ставало дума за тебе, хората разказват някакъв направо невероятен случай - как си върнала от оня свят момченце...
"Никой не може да бъде върнат от оня свят, Боянке. Иде ли човек там, прекрачи ли браздата, няма назад. А онуй дете беше в несвяст, едно такова... уж диша, ама само диша... нищо друго..."
"Да, лекарите наричат това състояние кома."
"Не знам как му викат дофторите, аз знам само, че го донесоха майка му и баща му една вечер - единиот го държи за главата, другиот - за краката... баш умрело. Пуснаха го на плочата под купола и майка му горкана така ме погледна... га че бе пребродила всички земи и води, стигнала бе края на човешкия свят и й оставаше само Небето... Аз не лекувам, Боянке, лекува вярата. Колкото повече вяра излиза от човека и отива нагоре, толкоз повече милости се сипят въз него... Тази майка клетница не можеше да остане без Божията награда. Разбрах го. И рекох им :
„Айде излезте вън и се молете”.

Щото, Боянке, молитвата е надежда, но и надеждата е молитва. И щото Бог не може да бъде неблагодарен, когато му се уповават. Той загърбва и собствените си планове, макар понякогаш да му се струва, че е добър повече, отколкото требе. Знае го, но не се отмята от добрината си. Силната вяра разваля не само магия, но преобръща и от Небето предречената съдба. Четири часа, Боянке. Тъй казаха после. Детето лежи, аз – от икона на икона, моля ги само за едно: да разчистят пътеките, по които молитвите на майката отиват нагоре, и да ги овардят от дяволски срещи и развали...Като един страж да бъдат край пътя, по който ще дойде опрощението и благодатта...”

„Тази майка не бива да остане излъгана! Вярата е надежда, вярата е хляб, не оставайте душите ни да гладуват.”
Така се молех.
Никой не обеща нищо, но сичките са ме послушали... И то отвори очи. Момченцето, де. „Студено ми е” – рече и понечи да стане. Извиках майка му и баща му да си го приберат. Па рев, па сълзи, па думи... Заради тези майчини думи, Боянке, бих седяла тук още десет живота..."
Из книгата

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията Възкресените, Елегия, Царица Елеонора Българска, Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица, а също Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски, Баладата. Любовта на Ботев и Венета, Безмълвие, Плодовете зреят нощем. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната ѝ книга Пепел от мислеща тръстика. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда Златен меч. Живее и работи в Търговище.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com