Със своите близо 90 000 речникови единици "Официален правописен речник на българския език" е най-пълният досега справочник от този тип. Речникът има нормативен характер – правилата, формулирани в увода, и правописът на включените в него думи са задължителни за писменото общуване. Уводните части на речника съдържат правилата на писмения език, представени максимално ясно, достъпно и непротиворечиво. Речникът регистрира активния речников състав на днешния книжовен български език и съдържа значително повече думи и форми от досега действалите правописни речници, издания на Института за български език. След ... |
|
Книгата съдържа портретни и проблемни студии върху творчеството на видни възрожденски писатели ( Паисий Хилендарски , Софроний Врачански , Георги Раковски, Петко Славейков , Любен Каравелов , Христо Ботев , Стефан Стамболов и други), както и студии, посветени на българските учени Михаил Арнаудов и Петър Динеков . Трудът е с висока изследователска стойност, базиран е върху богат документален и теоретичен материал и има основополагаща роля за дисциплината "История на българската възрожденска литература". ... |
|
Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език . Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и ... |
|
Трето допълнено издание. ... Това е първият речник у нас, посветен специално на стихосложението. Досега стиховедски термини са били включвани в общите речници по теория на литературата - в ограничен брой и кратък обем на статиите. Предлаганото издание съдържа около 300 стиховедски термина, изяснени в статии в широк обем, богато илюстрирани с примери от стихотворни текстове. Статиите носят задълбочен научен поглед към същността на понятията - плод на сериозни проучвания на класически и съвременни стиховедски изследвания. Речникът е предназначен за ученици, студенти филолози, преподаватели по литература, поети, преводачи, ... |
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
Старобългарската литература възниква и се развива в българската държава от края на 9 в. до втората половина на 18 в. Пространствените и времевите граници определят само отчасти това явление в културната история на България. За да разберем същността и, трябва да приобщим старобългарската литература към средновековното европейско словесно изкуство, за което основен белег е утвърждаването на християнските ценности. Старобългарската литература предлага модели на християнско поведение чрез образите на светци, апостоли, мъченици в името на вярата и по този начин възпитава у възприемателите християнски добродетели, чрез които ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков . ... "-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. -Според Вас съществува ли днес "Онова нещо"? -Това е един мой герой от "Ние, врабчетата". Да. "Онова нещо" трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. ... |
|
Ицхак Хен, професор по средновековна история към Университета "Бен-Гурион" в Негев, Израел, изследва ролята на кралския двор в ранната средновековна култура и анализира механизмите на покровителство в няколко европейски кралства от тогавашната епоха. Той идентифицира корените на т.нар. "Каролингски ренесанс" през вековете непосредствено след римското господство. Тъкмо в този основополагащ период идеите и практиките на Рим и на християнския свят се срещат, за да се съчетаят с местните порядки и нрави и да посеят семената на онова, което впоследствие учените ще назоват "средновековна цивилизация& ... |
|
Трудът "Българска лексикология и лексикография" е резултат от трайния интерес на Василка Радева към семантиката на думата като основна езикова единица. Той се опира на четените лекции и магистърски курсове в Лайпциг, Западен Берлин и Саарбрюкен, но съдържа по-богата информация, която дава възможност за създаване на интерес за по-нататъшни занимания с проблематиката на лексикологията. Изграден върху теоретичните основи и постижения на съвременната лексикология, трудът разкрива характера на думата като номинационна единица, която чрез речевата си реализация осъществява комуникативната функция на езика. ... |
|
Трето подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците (в частност на траките). Книгата обобщава неговите изследвания върху редица проблеми на историята и на културата на Древна Гърция. Написана увлекателно, тя ще е интересна за повечето хуманитаристи и за всички любознателни, които се интересуват от древността. ... |
|
Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции. В "Тютюн" зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален ... |