Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Петър I Велики е (1682 - 1725) ... |