Рангел Младенов е роден през 1975 г. в гр. Монтана. Той е бакалавър по богословие от Висш евангелски богословски институт (ВЕБИ, 2002). Специализира и магистратура по практическо богословие в TCM International Institute, Австрия, под ръководството на професор Тони Туист (TCMI, 2007). Той е и бакалавър по история от Нов български университет (НБУ, 2017), а година по-късно става и магистър по история със специализация Публични и социални политики - история и съвременни проблеми в същия университет. Придобива и професионална квалификация учител по история (НБУ, 2018). Притежава и степен Associate of Biblical Studies от Central Christian University of Blytheville, Arkansas, USA (1997), както и Ministerial Diploma от Central Christian University of North Augusta, South Carolina, USA (1999). Автор е на редица есета и статии в различни списания с научно рецензиране, както и на книгата Вяра, наука, авторитет с подзаглавие Наука срещу вяра - има ли основание за конфликт? (София, 2020). През април 2023 г. му е присъдена докторска степен от Нов български университет. Дисертацията е депозирана и се съхранява в библиотечният фонд на Рилския манастир. Издадена е под заглавие Преди гнева: В очакване на края. Защо ни предаде Бог? (Библейски реминисценции и средновековни представи) (София, 2023).
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
|
|
Западната църква от началото на Реформацията до наши дни. ... Съществуват различни възгледи за определяне на протестантската Реформация. Католическите историци я разглеждат като бунт на протестантите срещу Римската църква и авторитета на папата. За тях протестантството е еретическа схизма, която унищожава богословското и църковно единство на Западната църква. Според протестантските историци Реформацията довежда религиозния живот до по-голяма близост с новозаветния образец и принципи. Филип Шаф и Харолд Грим я разглеждат като религиозно движение, което се стреми да възвърне чистотата на ранното християнство. Подобни ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
Книги от Рангел Младенов
