Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
Най-сетне българският читател се среща с по-пълно издание на текстове на блестящия американски философ. В сборника са поместени петнадесет негови есета (десет преведени за пръв път на български), които представят съществена част от творческия му път. Книгата е разделена на три тематично обусловени и хронологически подредени части. Първата част започва с текста "За нов опис на категориите" и продължава с някои от най-известните антикартезиански трудове на Пърс. Втората част съдържа поредица от статии, в които Пърс разработва монистична метафизична система. Последната част обединява по-късни текстове, доразвиващи ... |
|
|
"Едно от първите неща, които прави реториката, е класифицирането на ораторските речи. Нещо повече, би могло да се каже, че около класификациите започва да се изгражда реторическа теория. Реториката възниква като наука, за да изучава съществуващото ораторство. Речите в областта на правните спорове (юриспруденцията), политиката, честванията трябвало да бъдат изучени, за да може да се издигне равнището им и да ги направи по-действителни и полезни. От най-прости правила в първите реторични съчинения постепенно се достига до гениалната аристотелова "Реторика". И тя обаче запазва за своя основа делението на речта ... |
|
|
Защо изкуството е важно и ценно? Защо днес изкуство и реалност, "добро" и "лошо" изкуство са неразличими? Епистемичната, етичната и естетическата несигурност относно качествата на съвременното изкуство са се превърнали в норма, което води до приемане за единствено релевантно количественото му оценяване като цена в рамките на пазара - тя се превръща в признание за естетическа ценност. Как чрез различни механизми, институции и фактори се формират ценностите на големи маси от хора, убеждавайки ги, че интерпретацията и образа могат да заменят същността и фактите? Загубили ли сме връзката си с реалността, ... |
|
|
"Философската вяра обединява шест лекции, прочетени от Карл Ясперс (1883 - 1969) през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Тези лекции са издадени като книга за пръв път през 1948 г. Това неголямо по обем произведение заема централно място в цялостната концепция на автора. Самото понятие философска вяра е сякаш средоточие на значителна част от идеите, съставляващи екзистенциалното философстване. Доколкото философската вяра има своя корен в неудовлетвореността от ограниченото емпирично знание и доколкото е възможно да се преодолее суеверието на едно ... |
|
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
Всъщност всеки от философите разбира философията по своя начин, но големите имена, създали периодите на философски кайрос превръщат своя начин в универсален. Настоящото начинание няма подобна претенция. То се опитва да сподели с читателя разбирането за някои ценни постижения на подобни имена и периоди, свързани не само с дефиниране и съхраняване на човешкото, но все повече днес - дори със съхраняване на неговото съществуване. И които са оказали силно влияние върху мен като личност, като изследовател и преподавател."Няма философия изобщо, философия сама по себе си, тя е винаги философия за нас, философия за мен, ... |
|
|
Диалози върху съзнанието, реалността, интелекта, вярата, времето, изкуствения интелект, безсмъртието и човека. Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други са постигнали първите си значителни успехи като натурфилософи, занимаващи се с природните явления подобно на техните гръцки и ислямски предци, но сега вече са били въоръжени с мощна нова методология, според която чрез преки експерименти и анализ на данните е станало възможно да се опишат с математическа точност най-разнообразни земни и небесни явления. Грандиозният им успех е променил начина, по който ние разбираме Космоса и нашето място в него, създавайки като ... |
