Читателският дневник разполага с: комикс корица за вдъхновение (с надеждата да бъде използван по-често от веднъж); комикс помощници при воденето на дневника; някои идеи и съвети за попълване; каре за лично творчество за заглавията на книгите, в случай че думите не са достатъчни; 120 страници за приблизително 60 книги (всекиму според потребностите); меки корици за гъвкавост, удобство и преносимост. С други думи, това е дневник / скицник / график / лексикон. Въпрос на личен избор е как да го попълвате. Ще разполагате и с 12 стикера, с които да добавите бърза оценка на прочетена книга. ... |
|
|
Тончо е все още Торпедо... засега. С цяла година по-голям и по-разумен... така поне се очаква. Суматохата на изгубените обувки е вече отминала... но не е забравена. Ваканция е и желанието за приключения е все така налице! И последното нещо, което би искало едно 11-годишно момче, е на въпроса Какво прави през ваканцията? да отговори с краткото, ясно и изключително безинтересно Нищо! И Тончо Торпедото и компания предприемат сериозни мерки срещу това да бъдат наречени скучни. Как? Като се отправят на пътешествие. Без особен план. Къде? Без точна посока. Защо? За да приключенстват. Какво се оказва? Попадат на място, което ... |
|
|
Тази книга не е разказ за бухалите. Това е просто една история за Бу и Фу. И да - те са бухали и могат да бъдат всичко онова, което си мислим, че бухалите са. Но могат и да не бъдат! Това, което със сигурност Бу и Фу могат, е да бъдат приятели и да общуват. Те са с чувство за хумор, любознателни и любопитни, открити и добронамерени. И са винаги заедно - в скука и забава, в спорове и разбирателство. Можем ли да знаем кое ще подтикне децата да изговорят мислите си, да зададат въпросите си и да изразят емоциите си? Едва ли. Но диалогът винаги помага. Смело изрежете и сглобете макетите на Бу и Фу, а след това пуснете ... |
|
|
Три уплашени деца, последвани от пеещото полярно магаренце - отстрани погледнато, изглеждаше като веселба... Вая е малко момиче с голямо сърце и с огромно влечение към пакостите. Но преди да се превърне в беля, всяко действие на Вая е било едно добро - ама наистина добро - намерение. Защото какво правиш, когато имаш рожден ден и ставаш на 8? А когато от сутринта се озовеш съвсем сам с никакъв изглед за подаръци и парти, тогава какво правиш? Ами правиш си сандвич! И влагаш цялото творческо мислене, на което си способен в кухнята. И си оставаш с надеждата, че добрите ти намерения (или пък Варадин) някак ще потушат ... |
|
|
Тя е мъничка и нежна, но обича да прави големи, сериозни и важни неща. Е, поне според нея са такива. Хана е на 7, с дух на откривател и мислене на мечтател. Вижда във всичко около себе си възможност за приключение. Но възрастните имат малко по-различен поглед... Тогава Хана взима решение! Големите често не одобряват нейните игри. Всеки път щом приключенията ѝ завършат с някоя драскотина по невнимание, те не са съгласни."По-добре да не скачам в локвите... Какво пък толкова може да ми се случи, когато съм с оранжевите ми гумени ботуши, но знае ли човек?" Из книгата Историята на Хана е опомнящо намигване ... |
|
|
"И още куп други храсти, треви, бръмбари, мухи и всевъзможни животинки се намираха в тази гора. Едно нещо обаче никога не се намираше - това беше скуката." Така започва тази история... А след това добре се забърква с цялата изобретателност, на която Машинарийковците са способни, за да се разбърка накрая с една мила поука. Коста, Йожек и Лиска са трима горски обитатели - на скуката големи неприятели. Костенурка, таралеж и лисица – забили нос в някоя скица. Потънали в планове за машинарийки и щуротии, само понякога неволно ги превръщат в поразии. Наричаме ги Машинарийковците! Няма връвчица, гайка или пружина, на ... |
|
|
Миранда - Кралицата на счупените играчки е забавна и мила история, подплатена със симпатични илюстрации. История, която засяга темата за липсващите ценности в днешното консуматорско общество. Тази детска книга ни подарява и един безкрайно необходим поглед към другия - че макар и често различен от нас, всеки е ценен и съвършен посвоему. И че понякога се налага да изминем път, осеян с обрати, преди всичко да се подреди дори по-добре, отколкото сме си представяли."Кралица Миранда живееше в едно далечно кралство, където нейни поданици бяха счупените и изгубени играчки, които никой не искаше."Миранда съвсем не ... |
|
|
"Октомври беше умно мълчаливо момиче с мигли, дълги като класовете на есенната пшеница."Можем ли да бъдем научени на емпатия? Колко е важна емпатията и как ни влияе, е темата, която разглежда "Момиче на име Октомври". Докато момичето разказвач преминава през живота, без да осъзнава как дори най-малките спомени, разговори и реплики могат да окажат влияние върху големия и непознат свят, героинята от заглавието, Октомври, е винаги там. Докосването до света вече не е само абстрактна идея, а конкретно действие, което разкрива как всичко, което правим, влияе на света около нас. Поднесена с лекота, но и ... |
