След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
Красивата Керълайн се отправя на рисковано пътуване към Шотландия, за да открие своя по-голям брат, когото не е виждала от години. Тя се надява бързо да се справи с тази задача и да успее да се завърне навреме в Лондон за... собствената си сватба. Но капризното шотландско време се оказва сериозно препятствие за младата шофьорка и малкият й автомобил се озовава в дълбока пряспа. Спасителят на Керълайн е млад мъж, който изживява трагедия. И двамата герои са на път да сторят големи грешки с живота си, но дали пък няма да успеят заедно да спасят себе си! Когато четете роман на Розамунде Пилхер, попадате в един много ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
Патрик Суейзи едва ли има нужда от подробно представяне - номиниран трикратно за "Златен глобус", с главни роли в два от най-любимите филми на всички времена: "Мръсни танци" и "Призрак" (познат в България и като "Дух"). Участва в още ред хитови заглавия, след като жертва балетната си кариера заради киното. През февруари 2008 г. Патрик съобщи, че е болен от рак на панкреаса в последен стадий. Боец по природа, той не позволи на злощастието да го свали на колене. Борбата му с рака бе важна както за многобройните му почитатели, така и за страдащите от болестта по целия свят. В мемоарите ... |
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." Ромен Гари "Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на " ... |
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
Криминални истории от Древна Япония ... Детективът Сугавара Акитада се отличава с дарбата и силно изразената склонност да разрешава заплетени случаи – талант, който му спечелва приятели, но и врагове както от висшите, така и от най-нисшите слоеве на обществото. Университетски преподавател моли Акитада за помощ и буйният младеж е въвлечен в разследването на поредица убийства, започнали с изнудване и трупа на бременна студентка. Измама, залагания, подправени изпити, корумпирани студенти и професори, убийства... Действието се развива през ХІ в. в Киото, но читателят има чувството, че заедно с Акитада разследва съвременен ... |
|
Сложен, многопластов разказ, с исторически препратки и дълбоки философски размисли, романът Архиванов предизвиква интереса на читателя с фантастичния си сюжет, включващ тайни ръкописи, върколаци, магьосници, приключения. А пътешествията из страните Там и Фелиция напомнят иносказанието от Соларис на Лем или пък Обитаемият остров на братя Стругацки. Метафора на битието или просто мъдра приказка, читателят ще прецени сам, но във всички случаи няма да остане безразличен към подобен размах на въображението. ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |