От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
"Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е - термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на XVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шогуните от рода Токугава." Братислав Иванов ... |
|
Превод и коментар: Крум Ацев. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. ... Песен за белите облаци Бели облаци в небето – от хълмове, от върхове сами извират. Истината – вечна и далечна – е сред планините и реките. Безсмъртието в себе си открий – един ден пак тук ще се видим. Шестстишието се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - ... |
|
Третата книга на Харуки Мураками, с която се среща българският читател (след Норвежка гора и Спутник, моя любов ) е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни. Кафка на плажа е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато с присъщата си ... |
|
Учителят, от чието име се води повествованието, е влюбен в странната, но завладяваща въображението и съзнанието Сумире. Като негов най-добър приятел тя си позволява да му се обажда в три или четири часа през нощта, за да му зададе реторичен въпрос или да сподели с него нестандартни съображения. Сумире обаче е влюбена в Миу, красива по-възрастна жена, която не откликва на чувствата му. Копнеещият за Сумире К (само това научаваме за името на повествователя) намира някаква утеха в чисто сексуална връзка с майката на свой ученик. Но утехата е слаба и К е дълбоко нещастен. Миу и Сумире, които са колежки, заминават в ... |
|
С този изумителен елегичен роман, изпълнен с мистерия, мистицизъм, сюрреализъм, секс и рокендрол, ексцентричният майстор на смесения жанр Мураками доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен Норвежка гора. Любовта на Тору и Наоко е всеотдайна, но белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена. ... |
|
Сестрите Бронте - трагедията, страстта и тяхната история, която ще живее вечно. ... Те са сестрите Бронте - Шарлот, Ан и Емили. Драма, страст и една история за тяхната опасна решимост да се изправят срещу порядките, за стремежа им да надмогнат съдбите на родителите си. Всичко започва със смъртта на майка им, сключила договор с Дявола за бъдещето на своите деца. После те преживяват загубата на двете си сестри, брат си и леля си. Въпреки това запазват сърцата си живи... Единственото желание на Емили е да се оттегли в света на въображението си; Ан се задушава от работата си като гувернантка; Шарлот копнее за независимост и ... |
|
Това е изповедта на Хайнц Линге - личния помощник на Хитлер, който е неотлъчно до него от 1935 до края му на 30 април 1945 година. На 2 май 1945 г. щурмбанфюрер Линге е пленен от съветски войници и отведен в затвора на НКВД на "Лубянка". Следователите от СМЕРШ разпитват три години Линге и личния адютант на Хитлер - Макс Вюнше. Сталин има натрапчивата идея, че Хитлер е инсценирал смъртта си и е успял да се укрие. Съветският вожд се интересува и от най-дребни детайли от личния живот на фюрера. А точно Линге е човекът, чийто разказ е като "поглед през ключалката" в покоите на Хитлер. След 10 години като ... |