В ранните години на XIX век младият британски аристократ Едмънд Талбът отпътува за Новия свят на Австралия на борда на презокеански кораб заедно със стотици други пътници от всякаква класа и произход, събрани заедно от желанието за нова служба или нов живот. За да разведрява своя кръстник обратно в Англия, Едмънд води дневник по време на дългото пътуване. Пъстрото общество, сблъсъците на различните класи, дребнавите свади, нарастващото напрежение той описва с ирония и известно високомерие. Тогава един пътник, досадният свещеник Коли, привлича враждебността на моряците, подтикната от агресивното отношение на капитана. В ... |
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
|
HHhH, Himmlers Hirn heißt Heydrich (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих) е прозвище, дадено от Херман Гьоринг на обергрупенфюрера от СС Райнхард Хайдрих и зад този акроним стоят едни от най-зловещите личности, факти и събития от времето на Третия райх. Действието връща читателя към смутните времена на Втората световна война, към Мюнхен, Берлин, Лондон, Париж и Киев. Авторът преминава дори през Средните векове, за да се приземи в Прага през 1942 г., едва ли не буквално заедно с двамата парашутисти Ян Кубиш и Йозеф Габчик, изпратени от Задграничното чехословашко правителство в Лондон на самоубийствена мисия. Романът ... |
|
Антун Густав Матош (1873 - 1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и "папата на френския декаданс" Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази - "Трески" (1899), "Нови трески" (1900) и "Уморени разкази" (1909), няколко сборника с есета - "Хоризонти и пътища" (1907), "Наши хора и краища" (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и ... |