Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле... Щом обикне, тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети. Митът за Федра е един от най-вълнуващите въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема - любовното отмъщение и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път, защото откровено се повдига въпросът: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то? Според древния стих: "Да обичаш, значи да виждаш красотата и ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
В архива на Шопенхауер откриват малък трактат "За интересното", който никога не е бил публикуван приживе... Философът, за когото главните врагове на човешкото щастие са болката и скуката, в пика на своята закъсняла слава посвещава двайсетина ръкописни страници на странната категория "интересно", която сам назовава "скрита нишка" за разкриването на многостранната идея на човешкото. Настоящото изследване за първи път в по-цялостен вид представя характера, спецификите и естетическия потенциал на това нееднозначно художествено понятие. Проследява се зараждането му при френските моралисти, ... |
|
|
Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
