Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан. Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си Предел на забравата получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на ... |
|
66 стихотворения за Освобождението и Русия. Живеем във време, което с лекота слага етикети и зачерква всичко. Дори националните празници са повод за разединение, вместо да ни обединяват и сплотяват. Тази книга събира 66 поетични творби, които интерпретират по различни начини темата за Освобождението и ролята на Русия в него. Целта ѝ не е да възпламенява огъня между русофили и русофоби. Нито да провокира дискусии кой поет има място в нея и кой - не. Нито да става повод за ново разделение и охулване, докато в крайна сметка се лишим и от последния реален авторитет или национална светиня. Тази книга иска да припомни ... |
|
Роман равносметка. Роман изследване на живота и смъртта през погледа на три жени от едно семейство - Параскева, Ида и Мая; баба, майка и дъщеря. Роман, в който къкри първичният бульон на множество други книги на Токарчук, идеите са в зародиш, набъбват и след години ги виждаме узрели със смисъл. Роман карта и пътеводител в света навътре."Думите - всяка сутрин си ги подрежда в главата, изглажда ги, полира ги. Неволно ги запомня наизуст. Те са като компютърен вирус, проникват в мозъка и се възпроизвеждат, като се прилепят към други думи, врязват се в съзнанието като натрапчиви песнички и стихчета. Но изреченията трябва ... |
|
"Антологията "Българинът по света в началото на ХХ век" има намерението да покаже отношението на сънародниците ни към света четвърт век след Освобождението и да илюстрира порасналото самочувствие и копнеж за нови познания, любопитството към чужди земи и нрави. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места – Хавайските ... |
|
Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |
|
Сборникът Песни и романси обхваща произведения, създадени в интервала 1921 - 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа Дуенде - теория и проявление в превод на Катя Диманова. Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания - така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и изгаря кръвта като силен цяр: "При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да ... |
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
Френската столица се преобразява до неузнаваемост с построяването на големите булеварди и пробуждането на ново художествено течение, което ще промени начина, по който хората гледат на изкуството и света - импресионизма. Главната героиня разказва за необичайната си връзка, преминаваща през вековете и пространствата, с Гюстав Кайбот, приятел и покровител на художници като Моне и Реноар и самият той впечатляващ художник импресионист. Авторката проследява историята на този тъжен милионер и описва живота му от раждането до момента, в който прочутата картина Парижка улица в дъждовен ден стига до Чикагския институт по ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Прекрасният нов свят е наричан роман на идеите, тъй като Хъксли поставя в центъра на вниманието контраста и сблъсъка на различни възгледи и концепции, а не просто традиционния конфликт на характери. В Обратно към Прекрасния нов свят той се отказва изцяло от художествената измислица и предоставя свобода на идеите сами да изграждат формата и насоките на творбата му. Олдъс Хъксли ни предупреждава за опасностите, които наглед демократичният съвременен свят крие по отношение на нашата свобода. Отдадени на консуматорство и търсене на удоволствия, хората рядко се ангажират истински с реалността, в която живеят, точно както ... |
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |