Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго . Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
В лицето на другаря Тодор Живков ние виждаме големия теоретик на марксизма-ленинизма, големия патриот, който отдава всичките си сили и "огромни способности за разцвета на нашата социалистическа родина""Лъжец, хитрец и мошеник номер едно в историята на България" Муравей Радев, 1997 "Когато черните страсти утихнат, България отново ще разбере какъв голям политик сме имали през тези няколко десетилетия" Георги Джагаров, 1992 "Появи се отново на политическата сцена в края на живота си, преди всичко защото името му предизвикваше носталгия по отминало време..." проф. Джон Бел, 1998 ... |
|
Помагало за детската градина за деца на 6-7 години. ... Тази книжка е част от програмната дидактична система "Моливко" за предучилищна подготовка. Уникална е с подхода да интегрира знания по основните образователни направления и тематично да се включва към седмичните разпределения за планиране на обучаващите ситуации. Като дидактично средство книжката стимулира развитието на фината моторика и координацията на движението на ръката в равнината на листа. Два практически отговори на въпроса за съдържанието на работата по овладяване на графичния и техническия компонент на писането от децата в детската градина. В ... |
|
Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции. В "Тютюн" зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален ... |
|
"Йовков съхрани някои нравствени добродетели: човеколюбието - то беше неговата стихия. Показа ни у българина - човека... Със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост той издигна нравствените добродетели на народа до общочовешки истини, посочи ни вечната неостаряваща духовна красота."Симеон Султанов ... |