В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов описва пътуването си до Световното изложение в Чикаго през Париж, Лондон и Ню Йорк. Щастливеца споделя впечатленията си от далечния и непознат за българина Нов свят. Той е едновременно изумен от природната красота и напредъка на западната цивилизация и огорчен от повърхностните човешки взаимоотношения и духовната нищета. Алеко сравнява напредналия свят с България и изразява тревогата си за бъдещето ѝ. Томчето включва и цикъла от четири фейлетона "Разни хора, разни идеали". ... |
|
Тази приятна и успокояваща история е любима на всички деца по света, които обичат влакчета, колички, животни, сладолед... Обичат да мечтаят и имат безкрайно въображение. Мелодично римуваният текст, в превъзходния превод на Мария Донева, е подходящ за четене на глас преди сън на най-малките, така и за начинаещи читатели. Влак невероятен спря на тази гара. Търпеливо чака да качат товара. Бели мечки носят с кофи сладолед, после го складират върху буци с лед. Слонове зареждат със боя цистерните, Ако се загледате, в тъмното ще мернете: костенурки идват със автомобили, планина от лего качват две камили, пясък за копаене, ... |
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Представи си, че си се изгубил в необятната африканска пустиня. И че изведнъж пред теб се появява момченце със златни коси, което настоява да му нарисуваш овца. Това е малкият принц, който идва от далечна планета с размерите на къща. Той задава много въпроси и се опитва да разбере странния свят на възрастните. Заедно ще се впуснете в необикновено приключение, за да научите тайната на живота, че "най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите!". "Малкият принц" е една от вечните книги, ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
В третата книга от поредицата "Български народни приказки" оживяват змейове, лами и хали, крадат моми, запират реки, ала затова са юнаците - за да ги преборят и да спасят момите, да пуснат реките. И най-важното, за да ни докажат, че със своя ум и сила и със своята любов човекът може да победи дори най-страшното зло. В българската народна приказка са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към нея са посягали, за да я предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов. В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и ... |
|
Приказки от земята на маорите е екзотична колекция от двайсет и осем маорски приказки, които имат историческа основа. Те обясняват сътворението на света, природните явления, поведението на животните, птиците и рибите. Митовете и легендите са представени в проста форма за по-младите читатели и включват житейски уроци. Книга, която ще бъде приета с радост и ще възхити децата от първата до последната страница."Големият чар на тези приказки е съвършената простота, качество, което ги прави подходящи за деца от всички възрасти." Daily Citizen "Интересни и просто написани приказки от земята на маорите." ... |
|
Художник: Маглена Константинова. ... Едни от най-обичаните творби на Леда Милева са нейните "Цветни приказки". За тази своя книга тя бе вписана в почетния списък на Международния съвет за детска книга "Ханс Кристиян Андерсен". "Работливата пчела рано-рано бе дошла. Подир нея - две светулки, три гърбати костенурки, скакалецът на кокили и калинки пъстрокрили, а от близкия поток - пет жабчета и жабок. Седнаха на пресен мъх. Ех, че сладък, нежен дъх пръска тази теменужка - веселушка! Малко цвете, а така ухае, че да те замае! – Ква-ква-ква! - жабокът почна песен, от дъха на цветето унесен..." Из ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |