Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
|
|
УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
|
"Димитър Гачев e създал поетичния си глобус не защото е обиколил целия свят, а защото целият свят се е приютил в очите му. Не защото е прекосил паралелите и меридианите, а защото е стоял в пресечната им точка. Не защото е разбрал какво е да си жив, а защо трябва да се живее. Не защото търси мястото, което ще стигнем във вселената, а защото знае мястото, където ще се приберем. И където ни чакат майките и бащите. Тази ведра в стоицизма си книга е орех, в чийто зелен глобус живее надеждата. Книга, която лекува." Александър Секулов ... |
|
|
Спомени, предизвикани от документи. Трето издание. ... "В края на ноември 1957 г. младият българин Веселин Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града. Непреодолимата стена още я няма, тъй че е достатъчно да се качи на метрото в правилната посока. Ала Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен в затвор в Източен Берлин, а малко след това и върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този момент, в продължение на петнайсет години, органите на политическата полиция ще го следят отблизо. През 1997 -а Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 ... |
|
|
След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
|
Джордж е професор по английска литература в калифорнийски университет. Емоционално опустошен след смъртта на дългогодишния си партньор Джим, той опитва да се справи със самотата и да оцелее. Вгледан в себе си, Джордж води обичайния си начин на живот - преподава на студентите, посещава близка позната в болницата, среща се с приятелка, която е изоставена от мъжа си. В добра физическа форма е, но усеща, че болката го съсипва. Кристофър Ишъруд (1904 - 1986) е англо-американски писател, сценарист, драматург. Роден е в Англия, но живее в САЩ. Съавтор е на У. Х. Одън и Олдъс Хъксли. Най-известните му творби са "Сбогом ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
