Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
|
Моята автобиография. ... Автобиографията на големия спортист и треньор на "ЦСКА" Аспарух Никодимов е изповед не само за футбола, но и за реалностите в него. Тя описва пътя на момчето от софийското село Богьовци до най-големите световни стадиони като "Маракана" и "Ацтека", "Анфийлд" и "Ноу Камп". Животът на Паро е едно наистина изумително пътешествие из всички лабиринти на футбола. Ще прочетете за футбола от улицата в "Орландовци". За махленския футбол в отбора "Сава Михайлов" от квартал "Гевгелийски". За юношеския футбол върху сгурията на ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
Частен детектив тръгва по заличените следи на зловещ съдия от Народния съд. Последният обаче се оказва обсебен от иманярска страст и в разследването биват въвлечени неподозирани хора, съдби и събития от 1944 година до наши дни. Имането носи своето проклятие. Сянката на бащата обрича живота на сина - безкористен човек и талантлив художник. Детективска история, разказана с размах, ентусиазъм и завладяващ наивистичен поглед. Димитър Тодоров е роден през 1974 година в град Видин. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". В момента служи в Българската армия. Сам казва, че тази професия придава на ежедневието ... |
|
|
Не се препоръчва на лица под 18 години и на хора без чувство за хумор. Текстовете съдържат език, който някои читатели биха могли да счетат за вулгарен. При създаването на този сборник не е пострадала нито една катерица. В сборника ще намерите разказите: Зад смокиновият лист от Христо Раянов Тройка от Гери Турийска Мръсна администрация от Георги Иванов Американски прелести от NSS980 За дългия секс от Красимира Хаджииванова Опасен чар от Васил Русев - Чайката Професия "Мечта" от Кристина Христова Сексшоп от Красимира Хаджииванова Последният ергенски запой от Георги Веселинов Катаджийка от Никола ... |
|
|
С романа си "Тракийският код" Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас. Героите на книгата са обикновени хора, въвлечени по волята на случайността в намирането на един артефакт и разкриването на загадките, които крие той. По пътя си те изследват светилища и находки, сблъскват се с коварни противници, участват в много приключения, за да открият неочаквани връзки във времето и ... |
|
|
Редове за художници. ... Красен Камбуров е български поет, есеист, драматург, белетрист и преводач. Красен Камбуров е роден на 21 ноември 1949 г. в Пловдив. От 1950 г. живее в София. Завършил е българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работил е в редакцията на сп. "Философски алтернативи" и в отдел "Архиви" на Националния литературен музей. Член на Съюза на българските писатели от 2012 г. "Ето знаменитото пророчество на Сенека от трагедията му Медея: "Ще изминат години и след много векове Океанът ще разшири оковите на нещата, и Земята ще се разкрие огромна ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
