Тайната история 550 г.

"Драги читателю, в ръцете си държиш книгата Тайната история написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: Procopii Caesariensis Opera omnia Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 – 1963. Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana. Настоящата книга е превод на том III на български от горното издание. Книгата е сверена и с българския превод на Иван Генов, издадена от издателство Народна култура през 1983 г. в София, без да са намерени смислови различия.

В три книги Прокопий описва войната на Източната римска империя по времето на Юстиниан с готите в Италия, с вандалите в Африка и с персите в Азия като личен участник и наблюдател, което прави тези книги изключително ценни исторически източници. В четвърта книга Прокопий дава уникални сведения за постройките по време на Юстиниан. Пишещите в диктатури писатели имат винаги един и същ проблем, който може да се изрази с думите на Прокопий "... когато животът ти е на върхът на езика на диктатора..." трябва много да внимаваш какво казваш. И така тези четири книги са наситени с похвали за главния герой, главнокомандващия Белицар и "мъдрят, и за всичко мислещ" Юстиниан. На много места обаче, обективният наблюдател Прокопий не е спестил последствията от неразумни или користни действия, от интриги, алчност, коварство и други.

Настоящата книга обаче, е публикувана по негово желание след смъртта му. Тя представлява убийствена критика на режима установен от император Юстиниан и императрица Теодора. Ако тази книга беше единствената от рода си в онова време, то бихме я считали за злобна клевета на героите, на която не бива да се обръща внимание. Но тя не е единствена. В книгата на Амиан Марцелин например, писана преди нея, виждаме живо и пластично описание на падението на нравите в Империята след II век с краски будещи отвръщания у нравствено мислещия човек. Тази книга е естествено продължение на критичния поглед на Амиан Марцелин върху нравите на империята."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 9.10.2025 г.

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de