"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
|
Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба - красива в езика си и жестока в смисъла си. Песоа цял живот пише Книга на безпокойството с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото издание сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен ... |
|
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
|
Поетът и художник Циприан Камил Норвид (1821 - 1883) е последната голяма фигура на Полския романтизъм. За разлика от по-възрастните Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунт Красински, той трудно попада в канона на литературата. Голямото му преоткриване се случва едва в последните години на XIX век, а през 1907 година Норвид е вече наречен първият полски символист. Настоящото издание с творби на тъмния голям класик на полската литература предлага преводи, дело на големия полски българист Войчех Галонзка и на мъдрия български поет Петър Първанов. Родна реч Мълнията да сме първо - гърмът е бреме, Вече цвилят конете ... |
