Събрани съчинения - том 5: Отвъд доброто и злото

В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси, който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал-социалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и авангардсити, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности. А всичко това - кое повече и кое по-малко - съдейства за създаването на легендата за Ницше.

Книгата е част от поредицата Събрани съчинения от Фридрих Ницше от издателство Захарий Стоянов.

Фридрих Ницше е виден немски философ, писател и поет, представител на ирационализма. Той подлага на критика религията, културата и морала на своето време, разработвайки собствена етична теория. Неговата философия оказва голямо влияние върху формирането на екзистенциализма и постмодернизма и се ползва с широка популярност в литературните и артистични следи. Тълкуването на трудовете на Ницше е доста сложно занимание, което и до днес е обект на многобройни спорове.

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в с. Рьокен, близо до град Лютцен в семейството на лутеранския пастор Карл Лудвиг Ницше. Кръстен е на пруския крал Фридрих Вилхелм IV. През 1846 година се ражда сестра му Елизабет, а по-късно и брат му - Лудвиг. След като през 1849 година баща му умира от мозъчно заболяване семейството се премества в Наумбург. По време на обучението в гимназията Ницше показва необичайни заложби към филологията и музиката. В периода 1864-69 година той изучава теология и класическа филология в Бонския и в Лайпцигския университет. По това време Ницше се запознава със съчиненията на Шопенхауер и се превръща в почитател на неговата философия. Запознанството с композитора Рихард Вагнер, което впоследствие се превръща в многогодишно приятелство, също влияе благоприятно върху развитието на Ницше. Когато е на 23 години е призован в пруската армия, но след тежък инцидент вследствие на езда е демобилизиран. Когато се връща в Базел, 25-годишният Ницше е поканен да преподава класическа филология в Базелския университет , където той работи в продължение на 10 години, въпреки множеството болести, с които се сблъсква. Болестното му състояние обаче не се превръща в пречка за написването на основните философски трудове, които прославят името му. Първата книга на Ницше - Раждането на трагедията е издадена през 1872 година. Тя е написана под влиянието на Рихард Вагнер. През последните си години в Базел той издава сборника с афоризми Човешко, твърде човешко, посветен на 100-годишнината от смъртта на Волтер. През 1879 година поради лошо здравословно състояние той е принуден да напусне работата си в университета.Философът води скромен начин на живот, като доходите от публикациите му са минимални - популярността го спохожда посмъртно. Зимите обикновено прекарва в Италия, а летата в Швейцария.

През 1883 година излизат двете части на книгата Тъй рече Заратустра, третата част е публикувана година по-късно. В произведението Ницше се опитва да събере в едно цяло най-важните си възгледи и идеи, натрупани към това време. Публикуването на първите три части остава почти незабелязано, поради което четвъртата част е издадена в много скромен тираж, а самият автор дори решава повече да не работи над тази книга. Едва през 1891 година четвъртата част излиза с доста по-голям тираж и скоро след това Тъй рече Заратустра придобива голяма популярност в Германия, преведена е на множество езици и е считана за класика в световната литература. Книгата въвежда в теорията за свръхчовека, която Ницше развива в произведенията си Отвъд доброто и злото (1886 г.) и Гинеалогия на морала (1887 г.). В продължение на една година работи над книгата Ессе Homo, която за първи път е публикувана през 1908 година и представлява иронично самопредставяне на философа. През 1889 година Ницше публикува Залезът на кумирите, който представлява кратък авторски сборник с текстове. В него философът обръща внимание на индивида под влияние на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Платон в Академията. Книгата Воля за власт е публикувана след смъртта на автора от неговата сестра - Елизабет. Творбата се определя като теоретико-философска проза и представлява непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност.

Вследствие на зачестилите му припадъци и нервни разстройства, Ницше е поместен в психиатрична болница във Ваймар, където умира на 25 август 1900 година. Изпълнената с противоречия философия на Ницше, наречена ''ницшеанство'', оставя забележим отпечатък върху буржоазната мисъл на миналия век, по-специално върху екзистенциализма и прагматизма. Голяма част от литераторите в края на XIX - началото на XX век (Т. Ман, К. Хамсун, Джек Лондон и други), също усещат значителното влияние на философа.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com