"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма.""Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че ... |
|
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
"Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство. Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ – Били. Може би бях едва в средата на моя живот, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20 -те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ... |
|
|
Историята на една река. ... Река Инд извира в Тибет, тече на запад през Индия и на юг през Пакистан. От хилядолетия реката е почитана като божество, от столетия е използвана като средство за имперска експанзия. "Империите на Инд" повежда читателя срещу течението и назад във времето, за да преброди повече от три хиляди километра земи и над пет хиляди години история. Алис Албиния е родена през 1976 г. в Лондон. Следва английска литература в Кеймбридж и история на Южна Азия в Института по ориенталистика и африкански изследвания. Две години работи в Делхи като журналист и редактор. Дебютната ѝ книга " ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
Романтика и поезия вплетени в изповеди за истините в реалния живот. ... Драматична и поетична е сагата за голямо индийско семейство. Едно момче попада във фамилията и променя както своята, така и съдбата на едно от момичетата в рода. Двамата растат заедно, но когато бащата забелязва, че между децата се заражда нещо повече от приятелство, той се намесва и променя хода на събитията. Поне така смята загриженият родител. Съдбата е решила друго. Тя си играе с живота на младите, поставя ги на изпитания и най-вече проверява силата на любовта им. Младежът отива при астролог да му изготви хороскоп, но не знае рождената си дата. ... |
|
|
Сборникът съдържа седем разказа на петима руски класици: "Нощта на Христос" от Михаил Салтиков-Шчедрин, "Птица" и "В навечерието на Великден" на Николай А. Лейкин, "През Страстната седмица" и "Студент" на Антон П. Чехов, "И зверовете" на Зинаида Гипиус и "Великденско посещение" от Саша Чорни. ... |
|
|
Кое е за предпочитане, да живееш със спомените и миналото или да тънеш в мъглата на забравата и да гледаш само напред? Възможно ли е един човек, цял един народ, да забрави поуките от преживяното, които освен болка, носят мъдрост и сила? Римляните са си тръгнали. Британия тъне в разруха. Но поне войната, опустошила страната, е останала в миналото. Въпреки опасностите, едно възрастно семейство поема на пътешествие в мъглата с надеждата да намери сина си, когото не е виждало от години. Ала открива забравените истини за паметта, за любовта, за войната. Силни, разтърсващи, безпощадни. След 10 години мълчание Казуо Ишигуро, ... |
