"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
Западната митология - трети том от четиритомника Маските на Бога, е систематично и завладяващо сравнение на темите, които са в основата на изкуството, богослужението и литературата на западния свят."Високата функция на западния мит и ритуал... е да се установи средство за връзка - на Бог с човека и на човека с Бога. Всичко, което Бог сътворява, е безсмъртно, а непокваримото ни тяло, което е нашата сътворена от бога Форма, е скрито в тайните гънки на нашата природа и ще се прояви отново, когато смъртността бъде отстранена от съзнанието ни. Грехът е погрешно насочена воля и се наказва с откритието, че погрешните &# ... |
|
|
Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) - колекция от над 60 медицински съчинения от V - IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460 - 370 / 7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици. Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, ... |
|
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър Колизей в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на ... |
|
|
Днес, в периода, когато колективното несъзнавано е завладяно от идеологиите на материализма и атеизма, отново се появява нов интерес към духовните, езотеричните и философски форми на живот. В същото време липсата на знания относно дълбоките закони на природата е довела човека до разработването на научна фантастика, в която парчетата от познанието са смесени с невежеството и фантазията в най-безумните хипотези. Изправен през тази фантастика, която често бива маскирана като факт, Хорхе Анхел Ливрага е създал произведение в традицията на големите изследователи на Природата: Парацелз, Гебер, Алберт Велики... и на всички ... |
