В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър Колизей в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
|
Свами Вивекананда е този, който пръв донася и разпространява духовно-философската система на Веданта на Запад. Веданта е същността и кулминацията на свещените Писания на Индия, Ведите. Може да се каже, че ученията на Вивекнанда представляват едно огромно обобщение на индуизма с неговите многобройни философски школи и течения, представено на съвременния човек на общодостъпен и понятен език. Беседите му и разговорите с него са силно вдъхновяващи, идеите които той изразява, се леят в потоци от красноречие и, носейки огромен заряд от духовна енергия, имат способността събуждат човешката душа. Едновременно с това, те са ... |
|
|
Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |
|
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
|
Предговор, съставителство и научна редакция: Христо Гьошев. ... "Идеята зад Векът на херменевтиката е запазването на живия дух на херменевтическото мислене в неговото многообразие. Тук не хвърляме поглед назад към един отминал век на несъмнени постижения, а поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтическите проблеми и продуктивността на тази изследователска традиция в сегашно време. Отговор на този въпрос се надявам да дават заедно включените в сборника доклади. С идеята за подобно продуктивно осмисляне на херменевтическата традиция настоящият том има за цел да заеме своето място в поредица от изследвания, ... |
|
|
Първият изчерпателен разказ за Алфред Нобел и неговите награди. Наричат го Краля на динамита. Дължи състоянието си на войната, но копнее за мир по целия свят. Усърден изобретател, написал повече стихове, отколкото научни трудове. Смел предприемач, който мечтае за литературна слава, но никога не дръзва да издаде книга. Нобел е колоритна семейна хроника, в която драматичният живот на Алфред е поставен в научния, литературния и политическия контекст на областите, които той избира за своите награди. Биографията проследява изобретателя от първите му детски години в бедност в Стокхолм, през порастването в Санкт Петербург и ... |
