Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Книгата е продължение на "Още празни мисли на един празен човек". "Празни идеи на един празен човек" е заключителната част от импровизираната трилогия с "празни мисли" на великия английски хуморист Джером К. Джером. И тук, както и в предишните две книги, той е все така забавен и духовит, смехът му - все така топъл и сърдечен, а темите му - все така актуални и непреходни. "Континенталните правителства са обучили гражданите си до съвършенство. Подчинението е първият закон на Европа... ... |
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
Рицарски замък е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
Сборникът съдържа седем разказа на петима руски класици: "Нощта на Христос" от Михаил Салтиков-Шчедрин, "Птица" и "В навечерието на Великден" на Николай А. Лейкин, "През Страстната седмица" и "Студент" на Антон П. Чехов, "И зверовете" на Зинаида Гипиус и "Великденско посещение" от Саша Чорни. ... |
|
Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
Врагът не е пред портата. Той е вътре. Коя е машината, която убива тайни? Развиващите се технологии отдавна позволяват скриването на самоличността онлайн, а поривът на осведомения да разкрие институционалните тайни, да бие камбаната на съвестта или отмъстително да извади мръсното бельо на шефовете си е съществувал винаги. С възхода на интернет и еволюцията на компютрите разпространяването на информация е по-ускорено от всякога. „Уикилийкс” извади на светло нова вселена на разсекретяване чрез криптографско прикриване на издайника, източил шифрованите файлове на агенции и корпорации. Поколения хакери и радикални ... |
|
На българската аудитория Огуст Стриндберг е познат предимно като драматург. Личността и творчеството му и до днес са предмет на горещи спорове. Настоящото издание дава възможност на българския читател за пръв път да се докосне до неговите приказки. В тях се разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност. Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочината на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност. Удивително е ... |
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
"– Задната част на черепа ви, както пише в (медицинското) свидетелство, е заместена със сребърна пластина. Това сребро не е пломбирано и затова следва да заплатите... глобата в троен размер... Освен това тук е написано, че три от ребрата ви са заменени с платинови пластинки. Ццц!... Вие внасяте в Австрия платина! Знаете ли какво ви чака за това? Глоба в тристакратен размер... Но какво виждам аз? Тук пише, че единият ви бъбрек, и то левият, е сменен със свински. Любезни господине! Вносът на свине в Австрия е забранен. Тази забрана се отнася и до части от свине и затова, ако искате да влезете в Чехия, трябва да ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |