От дългата библиография на Хърбърт Уелс - повече от една книга годишно в продължение на половин век - ранните му научнофантастични романи са тези, с които бива запомнен и четен днес, оставайки в паметта на читателите като бащата на научната фантастика. "Първите хора на луната" от 1901 г. разказва за останалия без средства бизнесмен господин Бедфорд, който се оттегля в Кент на морския бряг, за да се посвети на писането на пиеса. Съдбата го среща с гениалния изобретател д-р Кейвър, който е на прага на най-великото си изобретение - материал, който блокира гравитацията. Д-р Кейвър се увенчава с успех и споделя на ... |
|
|
В изданието са включени две творби на Джек Лондон - "Белия зъб" и "Дивото зове". ... За краткия си живот американският писател Джек Лондон (Джон Грифит Чейни, 1876 - 1916) създава огромно творчество и придобива световна известност. Автор е на 23 романа, 20 сборника с разкази, пиеси, есета и стихове. "Белия зъб" и "Дивото зове", описващи суровия и опасен живот в територия Юкон на Канада, са между най-обичаните му произведения. В почти необитаемия дотогава район на река Клондайк по време на златната треска за три години пристигат около 100 000 души. През 1897 г. двайсет и една ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "Всеки знае името на английския корабопритежател, индустриалеца Кунард, който през 1840 г. основа пощенска служба между Ливърпул и Халифакс с три дървени кораба с колела, с мощност 400 конски сили и с вместимост 1162 тона всеки един. След осем години имуществото на дружеството се бе увеличило с още четири кораба по 650 конски сили и 1820 тона, а две години по-късно - с други два, по-мощни и по-големи по тонаж. През 1853 г. дружеството "Кунард", което току-що бе подновило правото за превоз на пощата, увеличи ... |
|
|
Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата. ... "Гарванов писък" е съвършено различна от всичко, което е писала досега поетесата. Това не е предишната Романьола Мирославова. Образно казано, тя не е сменила само роклята, а и кожата си. Читателят сега ще види една нова, различна поетеса - със стихове, изригнали от душата и стаили дълбоки, трагични истини. Това е книга за цената на живота и любовта. Стиховете са посветени на всичко онова, което стои отсам чертата на живота. Посветени са и на човека с всичките му слабости, и на изпитанията, които му поставя съдбата. Кое е важното в живота? Какво ... |
|
|
Награда на "Европейския съюз". Литературна награда "Конрад Аденауер". Литературна награда "Кранихщайнер". ... С лирична, красива и вълнуваща проза се представя в тази книга една от най-награждаваните авторки на Германия днес. Носителка е на Наградата за литература на ЕС, на литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език. Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация - в разказите на Марица Бодрожич ... |
|
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
|
Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ... |
|
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
|
Стихотворения ... Станислава Станоева е родена в Пловдив. Автор е на стихосбирките "Смъртта на палача" (1999), "Полет в камъка" (2003) и "Градове и други острови" (2009). Стиховете й са включени в български и международни поетични сборници, издадени в София, Истанбул и Лондон. Член е на Поетическа академия "Добромир Тонев" и на Дружество на пловдивските писатели. "Защо "Теория на всичко"? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до ... |
|
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
