Чудото на светлината на Възкресението върху Христовия гроб. Осемдесет и пет исторически свидетелства (IV - XVI век). Трудът на Харис Скарлакидис Благодатният огън изпълнява всички условия за задълбочено научно изследване - с богатия си критичен апарат, с позоваванията си на изворите, с взаимовръзките, които авторът прави между отделните свидетелства. Допълнително достойнство на книгата са авторовите компютърни възстановки на Голгота и гроба Господен такива, каквито са били през I век, и които са визуализирани въз основа на археологически проучвания на терен. В същото време книгата успява да предаде на читателя ... |
|
|
Това е една от най-интересните и оспорвани книги за библията. Великият цар Соломон се впуска да изследва земния живот и стига до катастрофалния извод, че "всичко е суета и гонене на вятър". А какво не добро за човека, и как животът му да има смисъл, това е изводът от цялата книга. Въпреки внушителната си възраст от 3000 години книгата звучи удивително актуално. За улеснение на читателя в текста са поместени кратки обяснения. Техен автор е Здравко Ненов, ръководител на издателство "Верен" и автор на книги с библейска тематика. Книгата е част от поредицата "Запознанство с Библията" на ... |
|
|
Има ли цвят нажежената до бяло стомана и можеш ли да я погледнеш, за да определиш цвета ѝ? Като нажежена стомана християнството пронизва сърцето и го изпепелява. И човекът изплаква: "Готово е сърцето ми, Господи, готово е!" Християнството падна на нашата планета като огромен астероид и я разсече на две. То пада в душата на всеки човек, на всяка нация, на всяка епоха и я разсича на две. Едната част спокойно продължава да живее както е живяла по-рано, а другата започва да гори. И тази, горяща душа изпълва всичко около себе си като зараза, като пожар, като поток или огнена пещ. ... |
|
|
Велико нещо за човека е да знае и да разбере духовната същност на истините, които научаваме от Божието слово, записано в книгите на Библията. Защото само тези истини имат силата да ни изведат от дълбокия духовен мрак, в който живеем като плътски същества, и да ни направят духовни и свободни човеци. Затова трябва да копнеем за духовните истини, да ги научим и да ги разберем. Отговорът на въпроса за духовната същност на всяко нещо, което ни интересува и към което таим оправдано любопитство, е изключително важен за нашия живот, защото сме сътворени с висок интелект и с правото на свободен избор. А как може човекът да избира ... |
|
|
Архимандрит Софроний (Сахаров) - велик подвижник на XX век, богослов на нетварната Светлина и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Тълкование на Символа на православната вяра. Всичко, на което светителят иска да ни научи, може да се изрази съвсем кратко: "Пазете Православието дори повече от самия си живот! На това са ви учили най-достойните ваши деди от светия равноапостолен княз Борис-Михаил, от обичния на целия ваш народ толкова столетия наред Рилски отшелник свети Иван, до вашите нови учители Иларион Макариополски и Климент Търновски". Един и същи свят завет, вкоренен в хиляди и хиляди български сърца през вековете. Време е да познаем своето истинско богатство, да получим своето истинско образование, да усвоим най-насъщния урок, от ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
