Щастлив съм е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90 -те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от нестихващия поток приключения с верни приятели. Семейството не е ДНК, общи гени или кръвна група. Семейството е грижа, любов, всеотдайност. В живота най-важни са хората, които не пускат ръката ни до последно, с които споделяме радост и болка."Щастлив съм носи в себе си ... |
|
В свят, разделен на две от Стената - Черноград - пълен с чудовища, и Белоград - с охолния си спокоен живот, вещицата Косара има богат опит с укротяването на русалки, боят с кикимори и варенето на отвара за отблъскване на върколаци. Единственото чудовище, което обаче Косара не може да победи, е Царя на чудовищата - Змея. След като веднъж е избягала от него, всяка година той отново се спуска по петите ѝ. Но Косара е готова да пожертва най-скъпото си - сянката си, за да избяга нелегално отвъд Стената в Белоград, където чудовищата не могат да я последват. Обаче радостта ѝ е мимолетна. Защото какво е една вещица ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Внимавай какво наблюдаваш... Кейси Флечър, наскоро овдовяла актриса, опитваща се да избегне пораженията от лоша реклама в пресата, се е оттеглила в спокойствието и тишината на вила на езерото във Върмонт. Въоръжена с бинокъл и няколко бутилки алкохол, тя прекарва времето, като наблюдава Том и Катрин Ройс - бляскавата двойка, която живее в къщата от другата страна на езерото. Те са добър "материал" за наблюдаване - създател на технологични новости, Том е богат, а, като бивш модел, Катрин е великолепна. Един ден на езерото Кейси спасява Катрин от удавяне, и между двете се заражда приятелство. Ала колкото повече ... |
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
Джак Ричър не знае къде се намира. Няма представа как се е озовал на това място. Но все някой трябва да го е довел тук. И да е закопчал ръцете и краката му с белезници. Който и да го е направил, ще съжалява горчиво. В това не може да има никакво съмнение. Ричър се събужда сам в мрака. Дясната му ръка е счупена при катастрофа. От малкото вещи, които притежава, няма и следа. Паметта му изневерява. Той не помни какво се е случило. Последният му спомен е как се качва на автостоп в автомобил, който да го отведе до магистралата. И че този автомобил катастрофира, а шофьорът загива. Похитителите смятат Ричър за съучастник на ... |
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
Когато популярна в града лекарка е прегазена зверски на пътя, главен инспектор Даниел Целов и колегите му се впускат в трескаво разследване, за да установят дали случаят е нещастен инцидент или умишлено убийство."В криминалната литература (и в жанровата територия на трилъра, в частност) всичко вече е измислено. Достатъчно е да спомена двете подпорни колони - едната легнала връз плещите на титаните Агата Кристи и сър Артър Конан Дойл, другата - връз гърба на могъщия Томас Харис, за да разберете какво имам предвид. В тоя ред на мисли, въобще не се напъвам с хореографията на хитроумни "престъпления в заключената ... |
|
Когато тялото на влиятелен мъж изчезва, единствената следа са отдавна погребаните тайни. Владимир Нешев, успешен банкер от Уолстрийт, се прибира в България за погребението на баща си. Завръщането в родния му град поставя началото на серия от мрачни събития, изтъкани от политически игри, корупция и кървави престъпления, заличени от жестоката ръка на Държавна сигурност. С помощта на дързък изследовател и състрадателен патолог, Владо ще се опита да събере парчетата от сенчестото минало на баща си. Дали Старият континент няма да се окаже твърде малък за греховете на семейството му, но и за тези, които самият той трябва да ... |
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |