Пластове на националната политическа култура. Българската политическа почва се разполага в няколко полета - политология, история и социология. Въпреки научния ѝ характер, темата и езикът са насочени и към широката публика. Ако авторът има някакви задачи, които трябва да реши, те могат да се сведат до две. Преди всичко да покаже, че всичко, което се случва днес има своите дълбоки корени, които се намират в българската политическа почва. Второто предизвикателство е да се установят кои са пластовете в почвата и как те са повлияли на българската политика и общество след Освобождението. Как тази почва реагира на ... |
|
Десет опасности, които застрашават бъдещето ни, и как да оцелеем. "Запътили сме се към най-тежката световна катастрофа, освен ако не съумеем да се защитим от десет ужасяващи заплахи накуп..." Наричат световноизвестния икономист Нуриел Рубини д-р Гибел, докато не става ясно, че предупрежденията му за жилищната криза от 2008 г. и последвалата Голяма финансова криза са верни, а тогава вече е твърде късно. Сега той прави много по-страшни прогнози - такива, които ние пренебрегваме на собствен риск. Съществуват поне десет припокриващи се, взаимносвързани заплахи, които са толкова сериозни, че Рубини ги описва като ... |
|
"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |
|
В учебника са разгледани научно-приложните аспекти на системата "човек - общество - природа" в нейното интегрално единство. екологията е анализирана като интегрална наука, като основните разработки обхващат приложните инженерни аспекти. Освен методологичните основи на инженерната екология са анализирани всички екологични системи, тяхното замърсяване и естествената им регенерация. В отделна глава са разработени инженерните методи и средства за осигуряване на нормативни екологични условия. Специално внимание е обърнато на отпадъците и тяхното третиране, както и на изготвянето на оценка на въздействието върху ... |
|
Преди едва 100 000 години цели шест вида хора обитават Земята. Днес обаче има само един. Ние. Homo sapiens. Как нашият вид е надделял в битката за надмощие? Как нашите предшественици, водещи живот на странстващи събирачи, са уседнали, създавайки градове и царства? Как се е формирала вярата в боговете, в нациите, в човешките права? Как се изгражда доверие към парите, книгите и законите? Как попаднахме в капана на бюрокрацията, графиците и културата на потребление? Как ще изглежда светът в следващите хилядолетия? В своята книга доктор Ювал Ноа Харари обхваща цялата човешка история - от първите хора до радикалните и понякога ... |
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
В началото на XVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700 - 1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. ... |
|
В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно - ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива. Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше - цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято ... |
|
Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. ... Неравенството не е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Свръхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива ... |