Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
|
Сборникът "Българските азбуки" със своята огромна лингвистична и историческа научна информация, целенасочено подбрана и представена по изключително ясен и логичен начин е полезен както за специалистите по история на езика и писмеността, културолози, текстолози, медиевисти и палеослависти, така и за ученици, студенти, преподаватели, и за всички интелигентни хора, търсещи истината за българския принос в духовното развитие на всички славяни и на европейската цивилизация. ... |
|
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
През XXI век наблюдаваме нови явления в полето на масовата психика и колективното поведение. Точно такъв е случаят с обекта на изследването на доайена на българската социална психология проф. Дончо Градев - т.нар. "щастливи тълпи". То ни предлага не само терминологична иновация и нетрадиционна гледна точка, но и систематична диагностика и задълбочено теоретично обяснение на едно съвременно превъплъщение на феномените на тълпата, много по-масово, по-трудно разпознаваемо и в известен смисъл по-опасно от разгневената улична маса. ... |
|
|
Платон (428 / 427 - 348 / 347 г. пр. Хр.) е древногръцки философ и математик, основател на Атинската академия - първото висше училище в Западния свят. Той е сред най-важните представители на елинистичната философия, един от стожерите на цивилизацията ни. Притежава безкрайна интелектуална дълбочина и с неспирна енергия изучава и дискутира в различни сфери от обществената мисъл, като във всяка област на познанието оставя свой уникален принос. Платоновите теоретични концепции за света на идеите издигат духовните мотиви до теоретични начала и предлагат качествено ново разбиране за действителността. Произведенията му в ... |
|
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Книга шестнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ и икономист, смятан за една от най-ярките личности в епохата на Просвещението. Основните характеристики на философията му са натурализмът и скептицизмът и именно върху тях са изградени двете тълкувателни школи на трудовете му - едната обръща внимание на натурализма, а другата поставя акцент върху скептицизма. Най-знаменитото му произведение - "Трактат за човешката природа", е написано, когато Хюм е едва 23-годишен. Първоначално не среща одобрението на читателите, ... |
|
|
Под редакцията на Жан-Франсоа Мармион. ... Възможен ли е свят без глупаци? Всъщност не. Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили... Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката глупост. Може би ако разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е целта на настоящата книга. Психолози, ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
