Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Рубен Дарио стои в основата на латиноамериканската поезия. Известна е крилатата фраза на Пабло Неруда, че без Рубен Дарио латиноамериканците не биха се научили да говорят. Сборникът е съставен и преведен от Стоян Бакърджиев, а предговорът е от Никола Инджов. "Поетът в свойте песни сложи и всички перли на морето, и златото на всички мини, и слоновата кост на Изток, огърлиците на Голконда, съкровищата на Багдад и приказните диаманти от коша на един набаб... За да допише своите песни, той нямаше парченце хляб, затуй, ... |