Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар . Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
Седем шедьовъра на Едгар Алан По са събрани в книгата от серия "Крими": Убийството на улица "Морг" (1841) Откраднатото писмо (1844) Преждевременното погребение (1851) Без дъх (1850) Истината в случая с господин Валдемар (1845) Маската на Алената смърт (1842) Системата на доктор Тар и професор Федър (1850) Едгар Алан По (1809 - 1849), считан за родоначалник на детективския жанр, е роден в Бостън, Масачузетс. Остава сирак едва тригодишен, а заради буйния си характер, проявен още от младежките години, е оставен от своя осиновител. Животът му не е лек - пробва се в армията, за кратко е във ... |
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон , – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист. Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред... Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Затворникът се усмихна. Позна химна, изпят толкова изтънчено и нежно в това ужасно пъклено място: беше хесетски псалм от неговия собствен храм. Думите и мелодията бяха окончателният подтик на затворника. Щеше да тръгне нощес или да умре в това гнездо на ужаса, дори ако трябваше да използва своите умения да приготвя някои лекове и отвари, та да може неговата как да се откъсне, свободна от тялото му, и да започне величавото си и страховито пътешествие към Вечния запад. Каквото и да се случеше, той щеше или да бъде свободен, или да умре през следващите няколко часа! ... |
|
Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман - Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет."Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с ... |
|
В книгата "Малки тайни" Горан Маркович представя Белград в мрачни, трудни исторически времена като космополитна, културна метрополия, подчертано жизнен творчески център, в който през второто и третото десетилетие на ХХ век заедно творят и белогвардейци, и евреи, и сърби, и много други националности, както и хора от различни обществени прослойки и сякаш в този странен и естествен космополитизъм на Белград се крие тайната на неговата жизненост… Тази своеобразна хроника започва с решението на милионера Петър Радованович, чиято съпруга е изчезнала една зима на ски в Бад Клайнкирхен, да създаде театър. Краят на този ... |
|
Впечатляващ с обхвата, размаха, житейската мъдрост и новаторството си роман... Париж, една седмица от месец май, горещина като в разгара на лятото. От понеделник до събота в квартала около черквата Сен Сюлпис, заради една сватба и едно погребение, героите на романа се разминават, сблъскват, обичат, разделят, някои увенчават с успех намеренията си, други виждат как рухва и последната им надежда... В последователно наслагващи се повествователни пластове авторът изследва удивително преплетените им съдби върху фината основа на една жизнерадостна и същевременно дълбока рефлексия за любовта и изкуството. Критиците наричат ... |
|
"Разказвачът" е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приближава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. "Разказвачът", "Непокорният Лука", "Жената и златният Осъ" дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип ... |