В лицето на другаря Тодор Живков ние виждаме големия теоретик на марксизма-ленинизма, големия патриот, който отдава всичките си сили и "огромни способности за разцвета на нашата социалистическа родина""Лъжец, хитрец и мошеник номер едно в историята на България" Муравей Радев, 1997 "Когато черните страсти утихнат, България отново ще разбере какъв голям политик сме имали през тези няколко десетилетия" Георги Джагаров, 1992 "Появи се отново на политическата сцена в края на живота си, преди всичко защото името му предизвикваше носталгия по отминало време..." проф. Джон Бел, 1998 ... |
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
Изданието включва най-популярната книга на писателя „"Мацакурци" (издавана по-късно под заглавие "Вуцидей"), пътеписа "В дебрите на Рила" и два непубликувани текста - "Скици из Рила" и "Последните мацакурци. Летописни бележки за едно бивше царско село". Томът съдържа още "Живот в дати", пълна библиография на публикациите на Христофоров и други материали. ... |
|
Последна четвърт на 14-ия век. Младият флорентински граф Джанкарло ди Токо идва в столицата на Османската държава, която трескаво се готви за нахлуване в християнска Европа. Секретното му поръчение от Папството и могъщата банка Перуци е: сведения от сърцето на завоевателя. Младежът, образован и вещ по християнските достижения, печели доверието на османците, поканен е за лала (учител) на султанските синове, става и любовник на султанската племенница, а по-късно - господар на Подбалканския вакъф с името Карлъ бей. Под екзотичната легенда (оскъдно подсказана от именития турколог проф. Бабингер) тече "глиненият ... |
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
Българите сме с чувство за хумор. Ироничният поглед към собствените ни недостатъци и към недъзите на собственото ни общество са безценно качество, което е помагало и ни помага да вървим по-леко през изобилието от препятствия и кризи, които нашата национална Съдба с такова постоянство ни поднася. Съставителите на сборника вградиха в основите му безсмъртната усмивка на Щастливеца Алеко, разнородните и самобитни гласове на Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Любен Дилов, Георги Мишев, Станислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Васил Цонев, за да зазвучат след тях и Ясен Антов, Йордан Попов, ... |
|
Мотивите за написване на настоящия текст са едновременно граждански и емоционални. Като човек, роден и отраснал в Родопите, имам непосредствени впечатления от запазената народна култура, проявяваща се на място като "автентична", но постепенно изчезваща в съвременността. Това породи както тревога, така и желание да се съхранят "гласовете", които тази култура все още може да възпроизвежда. В този смисъл погледът към българската християнска общност в една отминала епоха не е самоцелен, а търси обяснение как е възможно тя да се репродуцира във времето и да е значеща и "днес". ... |