"Обитаемият остров" е една от най-известните творби на Аркадий и Борис Стругацки, които за пореден път използват маската на фантастиката, за да изобличат проблемите на тоталитарното съветско общество. Максим Камерер е човек от бъдещето. Един от смелите пилоти, които изследват дебрите на Галактиката през XXII век, когато на Земята е настъпила утопия, а хората са развили свръхчовешки способности. Също така Максим е изгубен - захвърлен на далечна планета след катастрофа, без никакъв начин да се свърже със своите. Знае, че е въпрос на време да го открият и просто трябва да потърпи. Но докато си играе на ... |
|
Как Томас Бернхард става Томас Бернхард. Причините били опустошителни - интернатът бил затвор, градът - смъртоносна болест, войната била ужасна, а дядото му говорел само за велики неща, за Моцарт, Рембранд и Бетовен. Причините били разрушителни и оставили неизличими следи в живота и в творчеството на Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Причината. Един намек представя живота на ученика, който от тринайсетата до петнайсетата си година посещава гимназия в Залцбург, но от самото начало мисли за самоубийство, тъй като не може да приеме възпитателните методи на ... |
|
Мемоарите на един германски войник от Източния фронт. ... За всеки германски войник, който се бие за Хитлер, воденето на дневник е строго забранено. Затова Гюнтер Кошорек, пехотинец от Вермахта, пише спомените си върху всяко парче хартия, което намира. Той зашива страниците в хастара на зимното си палто, а при редките си пътувания до дома ги оставя на майка си. "Незаконният" дневник в крайна сметка бива изгубен и излиза наяве чак след 40 години, когато Кошорек се събира отново с дъщеря си в Америка. Именно този забележителен документ, уникален ежедневен разказ за преживяванията на обикновения германски войник, ... |
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |
|
Магьосническата академия отваря врати, ако ти стиска се впусни в приключението на Наоми Новик. Да си в гимназията не е лесно. Да си в Магьосническата академия - още по-малко. В Академията няма учители. Забавно, нали? Ще запеете друга песен, когато домашното ви се опита да ви изяде главата... буквално. Стига да завършиш, целият свят е в ръката ти. Ако оцелееш до завършването, разбира се, без да попаднеш в стомаха на някой зловреден. А те са навсякъде - от лабораториите до столовата, дебнат зад книжните лавици и се промъкват в стаята ти нощем. И това ако не е мотивация да си учиш уроците. Ел, или Галадриел, както е ... |
|
Защо крадци и мошеници управляват света и как да си го върнем обратно? Това е историята на богатството и властта през 21 век. Дълбокото потапяне на разследващ журналист в корумпираната дейност на световните клептократи разкрива тайната страна на един недосегаем елит. От затънтените градчета накрая на Сибир до леговището на злодеите в Лондон и Манхатън, нещо се обърка. Правителствата, управлявани от корумпирани лидери, които просперират за сметка на своя народ, са във възход. Институциите на Европа и САЩ се превърнаха в перачници на пари, атакувайки основите на най-стабилните държави в света. И тогава на някои банкери им ... |
|
"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Чарлс Буковски Чарлс Буковски се обръща към бутилката в тази откроветелна колекция от поезия и проза, която включва някои от най-добрите и най-трайни творби на писателя. Буковски използвал алкохола като муза и като гориво, конфликтна връзка, отговорна за някои от най-мрачните му моменти, както и за някои от най-радостните и вдъхновените. В "За пиенето" експертът на Буковски - Абел Дебрито събра най-дълбоката, забавна и запомняща се работа на писателя за неговите възходи и падения с трудните неща - тема, която позволи на Буковски да проучи ... |
|
Всеки Божи ден ни водят за носа. Избори се манипулират, цените на акциите изкуствено се раздуват, медиите ни захранват само с подбрана информация. Доналд Тръмп навсякъде вижда фалшиви новини. Тези "fakenews", както сме свикнали да ги наричаме, се срещат в почти всички сфери на нашия живот, но най-често в три области: религия, политика и икономика. В книгата на Ха. А. Мелер ще намерите безброй примери, описващи как се създават и как действат фалшивите новини. Ще разберете кой ги пуска в обращение, как са формулирани, до какви резултати водят и какво можем да научим от тях, така че в бъдеще по-лесно да ... |
|
Ироничен и ведър, романът "Глътка въздух" е наситен с предчувствия и прогнози, които, за съжаление, се сбъдват. Веднага след публикуването му през 1939 година той се приема за абсолютен шедьовър и до днес се радва на голям интерес. Литературната критика е единодушна, че тази творба на Джордж Оруел е в основата на широко известните и световно признати негови класики "Фермата на животните" и "1984". Главният герой Джордж Боулинг, четиридесет и пет годишен, понатрупал килограми жител на лондонско предградие, внезапно решава да се отклони от монотонното си съществуване на застрахователен агент, ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
Седмици след кацането си на Земята Стоте вече са успели да създадат ред в дивата и хаотична обстановка. Но това, което не са очаквали, е, че планетата все още се обитава от хора - земнородните. А те искат да изгонят новодошлите на всяка цена. Но деликатното равновесие се срива напълно, когато на Земята от космическата станция пристигат последните колонисти и въоръжен отряд, начело с двуличния вицеканцлер Роудс. Време е Стоте и останалите да се обединят и да се борят за свободата, която са намерили на Земята, или рискуват да загубят всичко и всички, които обичат... Книгата е част от поредицата "Стоте" на ... |