Причината. Един намек

Как Томас Бернхард става Томас Бернхард. Причините били опустошителни - интернатът бил затвор, градът - смъртоносна болест, войната била ужасна, а дядото му говорел само за велики неща, за Моцарт, Рембранд и Бетовен. Причините били разрушителни и оставили неизличими следи в живота и в творчеството на Томас Бернхард.

Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Причината. Един намек представя живота на ученика, който от тринайсетата до петнайсетата си година посещава гимназия в Залцбург, но от самото начало мисли за самоубийство, тъй като не може да приеме възпитателните методи на директора в интерната, националист, и не може да се справи с кошмарното време на войната. За момчето последствията от бомбардирането на Залцбург са много потискащи. След края на Втората световна война в интерната нищо не се променя, само националистическите идеи биват заменени с католически. Затова и възпитателните методи на новия директор, са също както предишните. Всичко това натежава на малкия Томас и той решава да напусне интерната и гимназията и да се запише в бюрото за труда.

"Ако нещо може да се научи от това произведение, тогава то е колко жесток е животът за един млад чувствителен човек."
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Томас Бернхард (1931 - 1989) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край холандския град Маастрихт. Израства като извънбрачно дете в Горна Бавария, в близост до Залцбург. Учи музика и пеене. Следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във Виена. Литературният му път започва с повестта Тримата влъхви от Св. Вит (1955), но вниманието привлича стихосбирката му На земята и в пъкъла (1957). Следват още стихосбирки и сборници с разкази. Първият му роман е Мраз (1963), след който се появяват още десетина романа. Автор е на повече от трийсет театрални пиеси. Основна тема в творбите му е душевната нестабилност и накърнимост на човека, "космогонията на болното съзнание", в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието. Носител е на редица отличия, между които наградите Рудолф Александер Шрьодер, Антон Вилдганс, Георг Бюхнер, Франц-Теодор Чокор, Грилпарцер, Австрийската държавна награда за литература, както и Prix Seguier, Premio Letterario Internazionale Mondello, Prix Medicis, Antonio Feltrinelli. Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат.