Роман за възрастни, на които им се иска да си останат деца. В последния си роман "Дечица божии" (2012) хърватската писателка Татяна Громача (1971) разглежда отношенията между обществото и индивида, но не както в "Негър" (бълг. изд. "Панорама", 2012), в тесния семейно-родов кръг на провинциалната паланка от 90-те години, а в непосредствената връзка между майка и дъщеря. Книгата представлява своеобразен доклад за душевната болест на майката, точен и изчерпателен. Съставена е от фрагменти, в които се оглежда разпадащият се свят на героинята. Това е искрена, отворена навътре творба, която не ... |
|
|
Седмици след кацането си на Земята Стоте вече са успели да създадат ред в дивата и хаотична обстановка. Но това, което не са очаквали, е, че планетата все още се обитава от хора - земнородните. А те искат да изгонят новодошлите на всяка цена. Но деликатното равновесие се срива напълно, когато на Земята от космическата станция пристигат последните колонисти и въоръжен отряд, начело с двуличния вицеканцлер Роудс. Време е Стоте и останалите да се обединят и да се борят за свободата, която са намерили на Земята, или рискуват да загубят всичко и всички, които обичат... Книгата е част от поредицата "Стоте" на ... |
|
|
Роден по време на гръмотевична буря точно в полунощ, Никола Тесла е като че ли орисан да живее между днешния и утрешния ден. Изобретенията изникват във въображението му с такава яснота, че той често не се нуждае от чертежи и модели, за да ги осъществи на практика. Благодарение на дарбата си да провижда в бъдещето Тесла дава на съвременната ни икономика електрическите двигатели, роботите, дистанционното управление и радиото. Макар приживе мнозина да го намират просто за ексцентричен, гениалният изобретател е и пророк - той предвижда мобилните телефони, радара, лазерните оръжия, изкуствения интелект, интернет. В книгата ... |
|
|
"Времето ни заедно започва, скъпи ми читателю. Сигурно тези мои листове за теб са чупливо ковчеже със съкровище, което трябва да отвориш много внимателно. Сигурно ще ги разкъсаш или ще ги изгориш - така става с думите." Маргарет Атууд В ръцете си държиш опасно оръжие, заредено с тайните на три жени от Галаад. Те ще рискуват живота си за теб. За всички нас. Преди да влезеш в техния свят, имай предвид тези мисли: Знанието е сила и историята не се повтаря, а се римува. Книгата е носител на наградата "Букър" за 2019 г. ... |
|
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
|
Още със заглавието си романът издава двойната си природа. Лего е едновременно препратка към детския конструктор и игра с имената на ЛЕрмонтов и ГОгол, които задават тона на първите глави. Така започва едно филологично приключение без аналог, в което читателят е деен участник. Свързващата сюжета нишка е загадъчната история на една испанска монета, разчупена на две половини, които преминават от герой на герой, от епоха в епоха в продължение на близо два века - от средата на XIX век до разрушаването на Кримския мост през 2022 г. Всяка глава е не само нова история, но и нов литературен свят. Ако някога сте се питали какво би ... |
|
|
В Страсти по Гьодел (2020) румънският писател, политик и общественик Варужан Восганян (1958) разказва историята на поколението, родено след Революцията от 1989 г. и израснало в дигиталната ера, в общество, което живее с илюзията, че е надмогнало комунизма, но рискува да бъде погълнато от посткомунизма. То се лута между предимствата и капаните на интернет комуникацията, докато се опитва да преработи неизлекуваните травми на румънското общество. Чиприан Поенару (Чип) е компютърен специалист, който създава собствен виртуален свят. Скоро обаче той осъзнава опасността от превръщането на делото му в средство за манипулация и ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
|
Ако съдбата ти е да изгубиш всичко, което обичаш, има ли за какво да се бориш? Когато слънцето изгрява в деня на Петдесетите игри на глада, окръзите на Панем са сковани от страх. Тази година е юбилейна и от домовете им ще бъдат взети два пъти повече трибути. В Окръг 12 Хеймич Абърнати се мъчи да не се тревожи прекалено за шансовете си. Интересува го единствено да преживее този ден и да бъде с момичето, което обича. Когато чува името си, усеща как всичките му мечти се разбиват. Откъснат е от семейството и любимата си и е изпратен с още трима други от Окръг 12 в Капитола: малката му съседка, която му е почти като сестра, ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
"Навярно това, че съм роден в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка, е причината за еднакво силната ми привързаност и към двете ми родини. И все пак изпитвам една по-особена нежност към онази, останала под тоталитарна власт в продължение на половин век. В интерес на истината, ако призракът на реалния комунизъм бе потънал безвъзвратно в нищото, вероятно нямаше да си направя труда да преразглеждам злодеянията от онези мрачни години. Но действителността, уви, е друга и знаем, че ако няма кой да пази паметта им, жертвите на тиранията винаги ще бъдат грешни. Затова реших да споделя тази ... |
