"Какво е феноменологията? Може да изглежда странно, че този въпрос продължава да стои половин век след първите трудове на Хусерл. Той обаче далеч не е решен. Феноменологията е изследване на същностите и според нея всички проблеми се свеждат до определянето на същностите: например същността на възприятието, същността на съзнанието. Но феноменологията е също така философия, която полага същностите обратно в съществуването и не смята, че човекът и светът могат да бъдат разбирани другояче освен въз основа на тяхната фактичност. Става дума за трансцендентална философия, която подлага на съмнение твърденията на ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
Том 4-ти от шесттомното издание "Събрани съчинения от Фридрих Ницше" ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаментално шестомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на Исак Паси: "От самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал-социалисти и анархисти, за аристократи и ... |
|
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |
|
|
Том 2-ри от шесттомното издание "Събрани съчинения от Фридрих Ницше" ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на Исак Паси, който твърди, че "от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал-социалисти и анархисти, ... |
|
|
Индийската традиция на философско мислене е многовековна, богата и разнообразна. Тя е две и половина хилядолетия и основното й стремление е да разкрие истинската природа на действителността по пътя на вътрешното или духовно търсене. Да се въведе читателят в нея само чрез 3500 думи, е истинско предизвикателство и малцина биха били по-годни за тази задача от д-р Хамилтън. В тази достъпно написана книга тя разкрива не само прекрасните си познания, но и изключителната си способност точно и ясно да представя нещата. Затова и книгата ще е от голяма полза за всички, които изучават индийското мислене и се интересуват от ... |
|
|
"Тази книга е замислена като история на динамичната психиатрия, основана на научна методология с подробно и обективно проучване на големите динамично-психиатрични системи и най-вече тези на Жане, Фройд, Адлер и Юнг. В нея се предлага интерпретация на фактите и системите, основана на оценката на социално-икономическата, политическата и културната среда, както и на личностите на пионерите, тяхното обкръжение и ролята на някои пациенти. Няма друг клон на познанието, който да е претърпял толкова много метаморфози, колкото динамичната психиатрия: от примитивното лечителство, през магнетизма и хипнотизма, до психоанализата ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
