Тази книга е интимният, провокативен и безкрайно забавен разказ на Тим Паркс за личния му път към превъзмогването на болестта. Измъчван от състояние, което никой не може да обясни или облекчи, той се изправя срещу трудните истини за връзката между ума и тялото, за забързания съвременен свят и за собствения си живот като писател. След безплодните си търсения в системата на конвенционалната медицина той намира утеха в ненадеждните на пръв поглед предписания за дихателни упражнения, които в крайна сметка го отвеждат и до медитацията. Това е последното място, на което Тим Паркс е очаквал или е искал да открие отговорите. Той ... |
|
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
|
Завладяващата история на една забранена любов, на която е отнето правото да тържествува. Разказ за една дълбока, всепоглъщаща, изпепеляваща страст,която помита всичко по пътя си... "Никой мъж не би искал да прекара живота си с жена, която в мислите си живее с друг.""Една жена, за да я запазиш завинаги красива в представите си, трябва да я съхраниш като мечта. Като фантазия. Като блян. А ти, Бил, се опитваш да ме направиш част от ежедневието си. Да разрушиш мечтата и да я превърнеш в сива делнична реалност.""Откровеността е оръжие. С него си служат само смелите. И безразсъдните.""Всеки ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите "Къде се ражда любовта?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Къде се ражда любовта? Пълни сърцето си с любов. Любов на другите дарявай. Бъди за помощ винаги готов. Но никога не наранявай. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Манюня" на издателство "Лабиринт. ... Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета - две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето. С "Манюня" младата писателка Нарине Абгарян навлиза мощно в голямата ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на бестселъра Мъжът от Константинопол. ... Благодарение на своята далновидност и предприемачески гений Калуст Саркисян става най-богатият човек в началото на ХХ век. Привърженик на уединението и дискретността, той се отдава необезпокоявано на най-голямата си страст - колекциониране на произведения на изкуството. Докато обаче Калуст набира ценни артефакти, съдбата му подготвя неочакван удар. Синът му - Крикор, заминава за Османската империя, за да търси своята любима. Там турците са започнали масово избиване и изселване на арменците и Крикор попада в редиците на един от походите на смъртта. ... |
|
|
"Търся си приятел. Неомъжена, на 35. Антрополог. Чужденка. Привлекателна. Чувствителна. Женствена. Обича книги, кино, дома си, вино (червено), да се смее. Ненавижда властни, надменни, фундаменталисти и телевизия. Търси: Разведен или неженен, от 34 до 45. Чувствителен. Креативен. Задълбочен. Чувство за хумор задължително. За: Да се виждаме, разговаряме, пътуваме и да се забавляваме. Ако след това се породи възторг и любов, би било страхотно. На първо време и едно добро приятелство би било дар от боговете. E-mail: ameliarengifo@yahoo.com" Из книгата "Търся си приятел" е роман за една дръзка жена, ... |
|
|
Майсторски разказ за историята на едно дарено сърце. ... Роман събитие, получил десет високи литературни отличия. "Сърце за живите" разнищва щекотливата тема за трансплантацията на органи - понякога с разтърсващ поглед върху детайла. Романът проследява пътя на едно сърце - от смъртта на донора, през сложните механизми на медицинските процедури по трансплантацията, до присаждането на сърцето. Симон се измъква от вкъщи преди изгрев слънце, за да отиде с приятели на море и да дебне на сърфа перфектната вълна. В ранното утро той се отправя с кола обратно към дома - изтощен, щастлив и без предпазен колан. Приятелят ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели. Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
