Киселото грозде

Киселото грозде се сърди за всичко и на всеки. Когато Лаймът е забравил да върне взетият назаем шал? Яд и кисели физиономии! Портокалът не се обажда? Яд и кисели физиономии! Но когато един ден приятелят му се сърди, без да се интересува от обяснението му, Киселото грозде разбира колко несправедливо е подобно поведение. Може ли извинението и осъзнаването на грешките да са достатъчни, за да направят киселото грозде - сладко?

Джори Джон и Пийт Осуалд ни сервират още една вкусна порция смях и поука с това забавно, остроумно и очарователно допълнение към менюто с любими детски герои.

Илюстрациите в книгата са седло на Пийт Осуалд. Абсолютен бестселър №1 на New York Times!

"Аз съм грозде. Кисело грозде. Ако някой ме разстрои, ще го запомня. Ако някой ме нарани, няма да го забравя. Ако някой ме обиди, няма просто да махна с ръка. Не, никога. Виждаш ли този банан? Веднъж се подхлъзна и ме блъсна. Така че съм му сърдит! Виждаш ли този портокал? Не ми се обади цяла седмица, след като му звъннах. Сърдит съм му! Виждаш ли този зелен лимон? Взе назаем шала ми и не ми го върна! Много съм му сърдит!

Предполагам, че съм доста чувствителен като за грозде. Никой няма право да се държи зле с мен! Е, вярно, невинаги е било така... Израснах в една задружна чепка грозде. В малката ни общност имаше около три хиляди гроздови зърна. Държахме се мило един с друг. Всички живеехме на една лоза. Е, да, беше ни малко тесничко. Особено когато се опитвахме да се приготвим сутрин. По някаква причина всички имахме една-единствена баня. Но в моето семейство царяха добро настроение, сърдечност и топлота. Не разполагахме с много, но правехме всичко по силите си, за да се справяме.

Баба и дядо ни идваха на гости през уикендите. Разхождахме се на слънце, а те ни учеха на всичко, което знаеха. Казваха, че е необходима цяла лоза, за да се отгледа едно малко гроздово зрънце. Казваха, че гроздето узрява най-добре, когато следва своя собствен път. Учеха ни да прощаваме, да бъдем мили, внимателни и благодарни.
– Или благроздарни – казваше дядо с намигване.
– Преди всичко, независимо какво ви се случва – а трудности ще има много, – не забравяйте, че животът е сладък – казваше баба.
– Разбира се – казвахме в отговор.

И известно време аз бях най-сладкото грозде на света. Знаех колко хубав е животът ми. Казвах „моля“. Казвах „благодаря“. Дори си водех дневник, за да записвам нещата, които ме правят щастлив. Но един ден нещо в мен се промени. Беше рожденият ми ден. В продължение на седмици неуморно бях планирал голямо тържество. Бях разпратил релефни покани, на които датата ясно се виждаше. Представи си: щеше да има виенско колело, клоуни и разходки с каруца за сено. Бях подготвил купища лакомства и сладкиши. Най-впечатляващата част от партито обаче беше шоуто с фойерверки, което щеше да започне по залез-слънце. Стоях отпред и чаках гостите да пристигнат. Бях ухилен до уши.

Изглежда, че всички малко закъсняваха. Е, какво толкова. Голяма работа. Така че аз чаках. Вятърът довя няколко стръкчета суха трева. Някъде в далечината се чу вой на койот. Слънцето се скри зад хълма. А аз чаках ли, чаках.
Чувствах се като в небрано лозе."
Из книгата

Джори Джон е двукратен носител на наградата за детска книга на името на Е. Б. Уайт „Чети на глас“. Книгите му са отличени с множество награди и са преведени на повече от двайсет езика. Автор е и на „Лошата семка“, „Доброто яйце“, „Якото бобче“, „Мързеливият картоф“ и „Голямото бягство на яйцата“ (издателство „Таралеж“).

Таралеж
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 3, офис № 6
books@taralezh.bg