Зад привидното спокойствие дебне тайна, по-опасна и смъртоносна от кръвожаден хищник... Специалният агент на ФБР Кимбърли Куинси и сержант детектив Ди Ди Уорън са създали работна група, която да наблюдава дигиталните следи, оставени от починалия сериен похитител Джейкъб Нес. Когато в хълмовете на Джорджия е открито обезпокояващо доказателство, те водят Флора Дейн и любителя детектив Кийт Едгар в малко градче, което очевидно е много сбъркано. Това, което първоначално изглежда като тежък готически декор, бързо кристализира в нещо много по-зловещо и те откриват, че въпреки цялото зло, което Джейкъб е извършил приживе, най- ... |
|
Спомените могат да бъдат смъртоносни понякога... 1986 г. Давид и Самюел са на дванайсет години и както всяко лято и сега прекарват една седмица от ваканцията си на брега на океана. Там те се запознават с Жули, момиче на тяхната възраст, и трите деца стават неразделни. Но тази година една сянка тегне над малкото курортно селище - възрастните си организират тайни сбирки, стават все по-напрегнати, мрачни и мистериозни. Към края на почивката Жули изчезва. 30 години по-късно Давид е станал известен писател, а Самюел - негов издател. През това време те нито веднъж не са споменали името на приятелката си от детинство. Но един ... |
|
В компанията на д-р Уотсън, отправете се на среща с прочутия детектив с фантастичен усет към детайла и логическите заключения. Великата класика на английската криминална литература, с нов прочит, във великолепно илюстриран превод, най-близо до оригинала от 1887 г. Една изключително красива книга, много богато илюстрирана от Винсент Малие, който е доста голямо име във френските комикси. Той е съавтор на Les Aquanautes, Le Grand Mort, La Quête de l’oiseau du temps, Ténébreuse... Името на Винсент Малие се свързва с това на Лоизел, авторът на митичния Питър Пан: той рисува Търсенето на птицата на времето и ... |
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |