Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
"Обикновено давам думата на двама герои. Този път са девет. Направих всичко възможно, за да проникна в бандата им, и успях. Деветимата герои на тази книга се познават само виртуално, но са верни приятели, отдали се на една обща цел: да се борят срещу злото. Те са извън закона, но са на страната на доброто. Те са гениите на дигиталния свят. Хакерски атаки, секретни материали, тайни, разобличение на тези, които искат да завладеят света, преследване по улиците на Осло, Париж, Мадрид, Тел Авив, Лондон и Истанбул - борбата може да им струва живота. Този път не ми се налага да се сбогувам с тях на последната страница. ... |
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
Цялата истина за живота, вселената и всичко останало се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено творчески в порива си да бъдем в крак с времето. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала. И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези ... |