Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
Сестрите Тилда и Елида наближават осемдесетте си години, но като стари моми все още живеят заедно в родния си дом в малко шведско селце. Битието им е спокойно и комфортно, но в къщата им няма никакви модерни удобства - тоалетната им е в двора, а водата, която ползват, се вади от кладенеца. Всичко се променя, когато до тях се нанася новият съсед Алвар Клеменс. Двете започват да си купуват нови рокли и напълно забравят, че брат им би предпочел да ги прати в старчески дом, за да превърне семейната къща в лятна вила. Поблазнени от красивата вътрешна тоалетна на Алвар, решават и те да си направят. Откъде обаче биха могли да ... |
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
В древногръцката митология фуриите са богини на отмъщението и оттук вече разбираме, че това е сериозен, дълбок роман, който няма да ни остави равнодушни. Невидимите фурии на сърцето е книга най-вече за любовта, невинаги такава, каквато си я представяме, понякога предателска, понякога убийствена. За любовта не само към друг човек, но и към себе си и за стремежа да се приемем такива, каквито сме. Сирил Ейвъри не е истински Ейвъри, както постоянно повтаря баща му. Съвсем млада майка му е прогонена от родното си село в дълбоката провинция на Ирландия, след като се разчува, че чака извънбрачно дете. Сирил е осиновен от богато ... |
|
Париж. В една мразовита нощ, броени дни преди Коледа, от ледените води на река Сена е извадена давеща се млада жена - без дрехи, без документи и без спомени за случилото се. Преди обаче самоличността ѝ да бъде установена, тя изчезва безследно. ДНК-анализите показват, че това е германската пианистка Милена Бергман, но това е невъзможно - тя е загинала година по-рано в самолетна катастрофа. Мистерията се задълбочава, когато в историята се намесва годеникът ѝ, писателят Рафаел Батайе, който, изглежда, знае повече, отколкото е склонен да разкрие... Коя в действителност е непознатата от Сена? Защо е преследвана от ... |
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място. Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището. ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |