Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
|
Съставител, превод, уводна статия - Христо Карагьозов. ... "Как можем да дадем определение за изкуство? Кое е изкуство и кое не трябва да се нарича така? Какво е въображение, усещане, впечатление и мисъл? Какво е езикът и какво - магията? На всички тези въпроси отговор дава мащабното изследване на оксфордския професор и философ от първата половина на XX век Р. Дж. Колингуд Принципи на изкуството, представляващо вдъхновен и остроумен анализ на психологическите механизми, стоящи зад възприятието ни за изкуство. Античност, средновековие, ренесанс, барок, романтизъм, съвременни стилове - примери от всички епохи и ... |
|
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
Учебното помагало по дисциплината Основи на частното право е предназначено за студентите от неюридическите специалности, изучаващи тази дисциплина. То следва лекционния курс по основи на частното право на специалност Международни отношения в Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Всяка глава се състои от три раздела и съдържа план на съответната тема, въпроси за тестове и казуси. Плановете обхващат и препратки към приложимите нормативни актове с точно посочване на разпоредбите, които е необходимо студентът да усвои. На съответните места са указани и тълкувателни решения на ВКС. Целта на пособието е да ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
Във всеки един човек има големи сили, които се намират в латентно състояние. Методите за пробуждане на тези сили, познати от древността и пазени само за някои, се предават днес на широката публика, включвайки нови научни открития. В днешната цивилизация, където стресът и неврозата са се издигнали на главозамайващи височини, необходимостта им е повече от очевидна. Бъдещето дойде по-рано ни показва, как ние ще го доведем по-рано, преди да се загуби може би завинаги в хаоса на нашата научно-техническа и консумативна цивилизация. Тази книга, проста, разбираема и лесна за четене, представлява не само един призив към едно все ... |
|
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
