С "Дъждовен дракон" продължава публикуването на "Китайски загадки" - серията от 18 романа на Робърт ван Хюлик (1910 - 1967 г.), станали отдавна класика в криминалния жанр. Главен герой в поредицата е магистратът Ди Жендзие (630 - 700 г.), запечатан в старинните хроники като мъдър и справедлив управник. Всяко разследване, което съдията Ди провежда, потапя читателя в екзотичния лабиринт на средновековен Китай, където той се сблъсква с изумителни прояви на жестокост и благородство, на низост и величие. ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
|
Реймънд Чандлър оказва голямо влияние върху развитието на световната криминална литература. Той е признат от редица именити критици и писатели, сред които са Одън, Ивлин Уо и Ян Флеминг. Писателят изгражда свой оригинален, ярко изразен и ясно различим стил. Подобно на други световноизвестни криминални автори (като Агата Кристи и Артър Конан Дойл ) и той създава меланхоличен и морален персонаж - главно действащо лице в романите му. Това е частният детектив Филип Марлоу. Филип Марлоу е гениален детектив, способен да намери изход от лабиринта на всяко престъпление, виртуоз на пистолета и незабравимите лафове, ... |
|
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
|
|
Чанги, остров Сингапур. Лагерът за военнопленници, който японците управляват с бездушна жестокост, докато жънат победи в Тихия океан по време на Втората световна война. Затворът за мъже от целия свят, които са се провинили само в едно - загубили са своята война и сега ден след ден, месец след месец, година след година гаснат бавно зад оградите с бодлива тел. Но не всички приемат безропотно съдбата си. Царя, арогантен и предприемчив американец, е намерил начин да живее добре, заради което е мразен от всички. Нищо обаче не е просто в "Чанги", никой не е просто добър или лош и в борбата за оцеляване моралните ... |
|
|
На работната маса на самоубилата се писателка остава ръкописът на последния й роман "Между действията". Съпругът й няма колебания, че творбата непременно трябва да излезе, защото чрез нея Вирджиния Улф изпраща важно послание. Най-характерната черта на романа е впечатляващата му всеобхватност. Действието се развива в един-единствен ден в малко селище до Лондон, но чрез множеството сценки, включени в колективното празненство, се разкрива богатството на английската литературна традиция. В книгата много се залага на активното съдействие и съпричастие на публиката, а също и на читателя, изправен пред голямо ... |
|
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
|
В книгата е включено есето За вълшебните приказки от Дж. Р. Р. Толкин, което се публикува за първи път на български език."Приказната страна е опасна, в нея има вълчи ями за непредпазливите и тъмници за прекомерно дръзките... Кралството на приказките е необятно, дълбоко, високо и изпълнено с какво ли не: там се намират всевъзможни зверове и птици; безбрежни морета и неизброими звезди; красота, таяща чаровна магия и вездесъща заплаха; радост и скръб, остри като мечове. Човек може да се смята за щастливец, че стъпките са го довели в това кралство, ала със самото си богатство и с цялата си необичайност то сковава езика ... |
|
|
Дълбоко в сърцето на Оксфордската Бодлианска библиотека Даяна Бишъп попада на омагьосан алхимичен ръкопис като част от своята научна работа. Даяна произхожда от видно вещерско семейство, но не иска да има нищо общо със свръхестественото. Затова след като хвърля един повърхностен поглед на книгата и си записва няколко неща, тя я връща обратно. Но нейното откритие предизвиква суматоха и скоро към библиотеката се втурват орди от вещици, демони и вампири. Даяна се е натъкнала на желано от всички богатство, изгубено от векове, а тя е единственото същество, което може да развали магията му. Дебора Харкнес създава ... |
|
|
Антъни Бърджес продължава разказа си за Ендърби, "поет, отшелник, мизантроп и неразобличен романтик", както вече е станало ясно от първата книга от поредицата - "Ендърби отвътре". По волята на лекарите Ендърби е мимикрирал до обикновен средностатистически гражданин. Околните са убедени, че същността му е променена, обаче се заблуждават: промяната е само привидна. Отхвърлил съблазните на удобното съществуване под чехъла на съпругата си - светска лъвица, Ендърби следва вътрешния си глас. Дали в Мароко, където си въобразява, че ще отмъсти на своите плагиатори, или в Лондон, където наистина си ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
